Колеги, въпросът не е в това, какъв е характерът на собствеността в обществения транспорт, а в това, дали тя се управлява ефективно. Под ефективно управление в съвременните условия следва да разбираме поставяне на отделните стопански субекти (били те държавни или частни) в реална пазарна среда. Функционирането в реална пазарна среда на първо място означава материална заинтересованост на стопанския субект от собствената му икономическа дейност. При сегашната организация и администриране на обществения транспорт в София подобна заинтересованост няма как да възникне. Накратко настоящата система на управление на транспорта в София има следните звена:
1. Общински превозвач (“Център за градска мобилност ЕООД”), който е реалният стопански субект;
2. Дирекция “Транспорт” на Столичната община;
3. Постоянна комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението към Столичния общински съвет;
4. Заместник-кмет по транспорт.
С просто око е забележимо, че системата на управление е силно бюрократизирана и няма пазарен характер. Реалният стопански субект (ЦГМ) фактически е само изпълнител на решения, спускани “отгоре”, и не е заинтересован нито от оптимизация на маршрутната мрежа, нито от подобряване на чисто експлоатационните параметри (пробег, маршрутна и експлоатационна скорост и др.), което би спомогнало за увеличаване на стойността на превозвания пътникопоток. Това е така, защото в момента схемата на вземане на решения е следната. В ЦГМ съществуват звена, които би трябвало да се занимават с оптимизация на транспортната схема. Те обаче не функционират пълноценно, тъй като се дублират напълно от Дирекция “Транспорт”, която стои по-високо в йерархията. Тъй като Дирекция “Транспорт” е напълно бюрократична структура, откъсната от стопанската действителност, нейните решения са неадекватни и само възпрепятстват работата на превозвача, който бива поставен в една типично брежневска среда. Отделно от това, за да влязат в сила, решенията на Дирекция “Транспорт” се утвърждават от Постоянната комисия по транспорт – съвещателен орган, чиито членове като правило са абсолютно некомпетентни относно транспортната материя (достатъчно е да видите биографиите им). Поради това начинът на взимане на решения във въпросната комисия за мен си остава пълна загадка. Отделно от тези органи в администрацията на СО съществува и постът заместник-кмет по транспорт, чиито функции по отношение на градския пътнически транспорт са дълбоко неясни (поне на мен).
Моята позиция е, че, за да се осигурят пазарни механизми в управлението на градския транспорт, е необходимо съществуващата организация на управлението да се сведе до двустепенна (превозвач – ресорен заместник-кмет). Дирекция ”Транспорт” като напълно паразитна бюрократична структура следва да се закрие и функциите й изцяло да бъдат поети от ЦГМ, който реално да бъде заинтересован от услугата, която предоставя. Вследствие на това пътникопотокът ще бъде следен много по-акуратно и по-често, ще се извършват маркетингови проучвания с цел подобряване на услугата и т.н. В тази връзка общинските дотации следва да се сведат до възможния минимум. Постоянната комисия по транспорт трябва също да отпадне от системата на вземане на решения, тъй като е абсолютно излишна. Тъй като решенията за оптимизация на количествените и качествените показатели на обществения транспорт по същество са изпълнителни, а не законодателни, те следва да се вземат от ресорния заместник-кмет. Смятам, че формираната по този начин двустепенна схема (ЦГМ предлага, заместник-кметът утвърждава) ще опрости вземането на решения и ще превърне общинския превозвач във фактически стопански субект, какъвто той в момента не е.
Poll