Черна хроника на МГТ

[я л т а]

Не става дума за катастрофата, а за комплексен поглед над мястото с цел предотвратяване на нощното джигитство.

Тук темата е друга и ти я спамиш.

[fafan]

В изключително тежко състояние е шофьорът на рейса, ударен от Виктор Илиев

Предстои операция на кондуктора на автобуса, през чийто прозорец влетя колата

"Двама от пострадалите при тежкия инцидент на бул. "Константин Величков" са освободени за домашно лечение. Четирима остават в болница - сред тях шофьорът и кондукторът на автобуса.

Шофьорът е в изключително тежко състояние, а днес предстои операция на кондуктора, съобщи bTV.

При инцидента един човек - лекар от Сирия, загина на място, а шестима души бяха ранени. От прокуратурата съобщиха, че обвиняемият Виктор Илиев се е движил с между 170 и 200 километра в час.

Лекият автомобил се движи по бул. "Константин Величков" с бясна скорост. Шофьорът губи контрол над колата, не успява да вземе завоя, минава през трамвайните релси, качва се на бордюра, отнася предпазните парапети и се врязва в автобуса.

Шофьорът е на 21 години и е със стаж зад волана 2 седмици. След инцидента автоинструкторът на 21-годишният Виктор обясни, че е имал склонност към високите скорости и опит за волана и преди шофьорските курсове.

Преди фаталния инцидент младежът е употребил и райски газ, а часове реди катастрофата дори е бил проверен от полицейски екипи.

Пътни експерти настояват за спешни мерки за бъдещите кандидат-шофьори. По думите им не са малко случаите с купени книжки."

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/v-mnogo-tezhko-sastoyanie-e-shofyorat-na-reysa-udaren-ot-viktor-iliev

[fafan]

Оперираха момиче, ранено при катастрофата в София, при която кола се вряза в автобус

"Оперираха в болница „Пирогов“ 18-годишното момиче, пострадало при катастрофата между лек автомобил и автобус на градския транспорт в София, съобщиха от пресцентъра на болницата.

Операцията е била извършена от екипа на проф. д-р Николай Габровски и е част от поредица сложни оперативни интервенции, през които трябва да премине пациентката.

Момичето е настанено в неврореанимацията на университетската болница „Пирогов“ на апартна вентилация. Екипът на д-р Валерий Плачков осъществява 24-часово активно мониториране и реанимационни мероприятия, допълват от здравното заведение.

Вчера беше извършена операция на друг от пострадалите при инцидента - мъж на 65 години. Травматолози са поставили вътрешна фиксация в единия долен крайник на мъжа.



Лек автомобил се вряза в автобус на градския транспорт в София преди дни. Един човек загина, а четирима бяха откарани в болница след тежкия инцидент. Шофьорът на автомобила беше задържан, а Софийският градски съд го остави за постоянно в ареста."

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/operiraha-momiche-raneno-pri-katastrofata-v-sofiia-pri-koiato-kola-se-vriaza-v-avtobus-2428955

[AGENT 006]

[TRAMS SOFIA]

Момичето от инцидента с 1416 е починало, светла й памет.

със риплей отговарям, но водачът на 1416 е в затвора от една седмица .....явно съда се е произнесъл чия е вината.
И апелирам за пореден път - осъзнайте се като пресичате и гледайте пътя не телефона

[poly911]

Моля я пак 1416 ли
Той не е ли все още разглобен и май повече няма да тръгне

[Kukicha]

Моля я пак 1416 ли
Той не е ли все още разглобен и май повече няма да тръгне

Ако поне малко се беше зачел можеше и да видиш, че не става въпрос за сега...Веднага като се напише за 1416 и трябва да се наспами, че е брак. А и именно след точно този инцидент в Люлин, 1416 бива спрян от движение и стига до сегашното си положение.

[TRAMS SOFIA]

5038 с тежко ПТП пред входа на 7 ма поликлника. Ударил се е стълб , на водачът му е прилошало и е починал.

[Dragon]

https://www.facebook.com/share/p/1FoBu1jBwx/

[difian]

Не е за раздел актуална информация, но пък темата е вярната - явно действителна история, разказана в книгата "Из дневника на прокурора" от Борислав Йотов:

Мама завинаги я няма

София, 26 септември 1982 г.

Три месеца по-рано едно шестгодишно момиченце – Петя – духва свещичките на тортата. Това е последният й „детски“ рожден ден. След няколко месеца й предстои да прекрачи прага на училището. Сред подаръците за рождения й ден е и буквар – първият й учебник, който държи с благоговение, сякаш е съкровище.

Но до месец септември имало още много време. Сега е краят на май. Време за игри, за смях, за разходки с мама.

На 1 юни – Деня на детето – Петя и майка й Емилия Кирова тръгват към центъра на София. Чули, че в „Детмаг“ пуснали хубави бели блузки от естествен памук, а предстоящото тръгване на училище е чудесен повод да се избере нещо ново. Те се качили на трамвая, за да стигнат до центъра. Денят е слънчев, трамваите – пълни, улиците – шумни.

В трамвая, както винаги по това време, било пълно с народ, нетърпелив при слизане и при качване. Всеки гледал да заеме мястото и бранел отвоюваната територия от няколко сантиметра.
В такава обстановка те стигнали до спирката на площад „Ленин“. Трамваят бил претъпкан, хората се блъскат, някои слизат, други бързат да се качат. В тази суматоха Емилия сляза и подала ръка на малката Петя, която бил още на стъпалото в мотрисата. Точно тогава ватманката – млада жена, без да провери огледалото за обратно виждане – потеглила при отворени врати.

Емилия се движел успоредно на линията с ръце на вратата. Ватманката затворила вратите. Движението на трамвая продължило няколко метра с тялото й. Успяла да си освободи едната ръка, паднала, свличайки се между релсата и ограничителния каменен блок на пътното платно. Едва след силните и настоятелни викове на пътниците, ватманката спряла.

Чул се детски плач и вик:
— „Мамо, майчице, къде си?“

Ватманката върнала мотрисата назад, при което се случило най-страшното, непоправимото. Емилия Кирова била прегазена. Смъртта настъпва мигновено.

Паниката е пълна. Пътниците, онемели от ужас, не вярвали на очите си. Малката Петя крещяла, търсейки майка си. Едва един възрастен мъж, преживял войната, запазва самообладание и звъни от уличен телефон на КАТ.

Скоро пристигат милиционери и линейка. Районът е блокиран, хората шепнат, а един възрастен мъж държи детето за ръката, докато идва роднина. Ватманката стои встрани, пребледняла, без да може да произнесе дума.

Следствието започва веднага. Експертизата установява, че жената, управлявала трамвая, не се е убедила дали всички пътници са в безопасност, преди да затвори вратите и да потегли. Ватманката Недялка Георгиева имала едва три месеца стаж – току-що назначена, без достатъчно опит.

Процесът се води от Софийския градски съд.

В залата седи Недялка – млада жена, едва на двайсет и три, бременна, слаба, притеснена. Нейният защитник моли за снизхождение – била неопитна, едва три месеца минали след като взела изпита за ватман. Но фактите са безспорни: управлявала е една от най-натоварените трамвайни линии в столицата, без нужния опит, и поради непредпазливост е отнела човешки живот.

Обвинението е за причиняване на смърт по непредпазливост. Тя не се признала за виновна. Отричала възможността да не е видяла майката и детето в огледалото. Но автотехническата експертиза е категорична – вината е нейна. Не е спазила правилата за безопасност, не се е убедила, че вратите са свободни от пътници.

Съдът изслушва свидетели, експерти и близки на загиналата.

В показанията си свидетели разказват за ужаса, за детето, което е стояло на стъпалото, за виковете на майката. Един от пътниците признава, че още чува в ушите си писъка: „Мамо!“. Съдът изслушва експерти и психолози, които говорят и за травмата на детето. Малката Петя вече е ученичка – мълчалива, тъжна, често се разплаква без причина. Класната й споделя пред съда, че детето често „изпада в меланхолия“. Раната в душата ? е дълбока, а баба й казва тихо:
— „Често ме кара да ходим до гробищата…“

Два месеца по-късно е повдигнато обвинение срещу ватманката Недялка Георгиева.

Градският съдия, макар и развълнуван от емоционалните показания, остава хладен и обективен. Присъдата е справедлива – „лишаване от свобода“. „Една млада жена е мъртва, едно дете расте без майка. Това не е нещастен случай, а човешка небрежност.“ Съдът произнася присъдата – лишаване от свобода за 5 години. Недялка Георгиева е бременна и нямало да отиде веднага в затвора, но изтърпявайки наказанието си, след няколко години щяла да се върне при своето дете.

За семейството на Емилия остава празнота, която не се запълва. Малката Петя расте при баба си, често посещава гроба на майка си.

Тази история, макар и отдавна минала, остава като живо напомняне, че една секунда невнимание може да промени нечии животи завинаги. Че зад всяка транспортна машина стои човек, а зад всяка грешка – чужда болка.

И за едно дете – цял живот без майка.

Из книгата на Борислав Йотов „Из дневника на прокурора“, изд. „Народна младеж“, 1990 г.

[IKAR]

Ватманката може и наистина да не е видяла - там спирката е в крива, съответно задната част на трамвая въобше може да не се е виждала в огледалото. Вътрешно огледало пък трамваите въобще нямаха. Уличните огледала помня кога ги сложиха - беше след промените - вече бях пети клас. От друга страна масово ватманите затваряха вратите след като трамваят вече е тръгнал, а ги отваряха предварително, преди да е спрял. Същото правеха и шофьорите на автобуси и тролеи. Но тогава нямаше вариант да няма виновен - при такъв случай или при блъснат пешеходец винаги шофьорът е виновен, дори когато пешеходецът е пресичал неправилно. Освен ако шофьорът не е някой "наш човек".

[я л т а]

Ватманката може и наистина да не е видяла - там спирката е в крива, съответно задната част на трамвая въобше може да не се е виждала в огледалото.

Тогава през 1982 година трамваите минаваха от другата страна, от към Търговската палата, и на метри след църквата, а там на практика си е прав участъка. Но станалото станало, за това има поговорка:-"Секунда невнимание-цял живот страдание". С точно такива действия-слезлия пътник да подава ръка на друг пътник който е вътре в трамвая/автобус има много случаи с фатален изход.

[Ivo]

Новите ПС са с много по високо ниво на сигурност. На практика никога не може да стане такава беля, защото няма как да се потегли с отворени врати. Би трябвало и за водачите да е много по сигурно и спокойно че няма да стане пак такава беля.

Помня когато докараха тролеите Граф и щифт за 8-цата един шофьор как се раздаваше и коментираше че с тях никога не може да повлечеш пътник както скачат в последния момент и му било много спокойно така да работи, отколкото с Икаруса.

И с МАН-овете сега е супер като безопасност.

[difian]

Масово водачите и днес са същите мърлячи като преди - не е като на повечето блокировките да не са изключени, а и имаме описани случаи на целенасочени опити за затваряне на врати с пътници на тях или пред тях…

[тролей №164 линия 2]

Ако водачът стриктно спазва правилата за работа зад волана/контролера, блокировки не са му нужни. Ако пък има желанието да не ги спазва, то намира начин да изключи блокировките. Всички (водачи) са доволни. И така до следващата беля (с невинни жертви, пази Боже).

[TRAMS SOFIA]

Пътник може да се повлече и с работещи блокировки , като вратата захапе някоя чанта или нещо което минава през уплътнението. 

[difian]

Пътник може да се повлече и с работещи блокировки , като вратата захапе някоя чанта или нещо което минава през уплътнението.

Затова е задължение на водача да се увери, че няма подобна ситуация!

[я л т а]

Затова е задължение на водача да се увери, че няма подобна ситуация!

https://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Ситуация - Особено състояние или набор от обстоятелства.

Та никой не е врачка.

[qwerty95]

Ужасна история! Само не мога изобщо да разбера това, дето ватманката е върнала мотрисата назад, какво е целяла с това, ако изобщо е верно, някак си не мога да си го обясня. Да връща мотрисата назад, за дето някой е затиснат на вратата и паднал?

[IKAR]

Това пък с подаването на ръка да се правиш на "кавалер" при слизане пред гаджето си е крайно опасно. Защото водачът няма как да види на огледалото, че още някой ще слиза, още по-малко пък може да гадае на кой какви са му намеренията. Вратите са достатъчно широки, за да могат двама човека да слязат едновременно - така се и слиза, ако искате се дръжте за ръка с приятелката си, докато слизате. Да не говорим, че нито противоплъзгащият балатум на пода, нито рифеловата тенекия на стълбите, са направени за курвентийски сандали и чехли с 15-сантиметрови тънки токчета. Иначе навремето Икарусите имаха следните лепенки, залепени у нас: "Внимание! Автоматична блокировка. Тролейбусът потегля само при затворени врати!" Та явно при тях специално нещо такова е имало, но нищо чудно в последствие да са го изолирали, разбирайте махнали.