– В подозренията за сАботаж има логика. Не помня обаче заводът в Омуртаг преди 1990 г. да е имал някакъв собствен модел - той произвеждаше или реновираше известни количества чавдари М-81 и М-81, без да им слага никаква емблема или марка.
– Какво се е случило в ГТ на Плевен?
– Какво имаш предвид, като пишеш "прикачането на ремарке – уж съчленено, но фактически на обикновен теглич, каквито се явяват с М - 80"? А под "прицепни ремаркета"?
– Обикновени пътнически ремаркета на теглич имаше още по времето на М-62 и М-65, но след 1977 г., когато се появиха първите икаруси модел 280, не съм виждал повече такива ремаркета. По-горе обсъждахме единичните бройки истински съчленени чавдари М-80 с полуремаркета на седло. Не знам механиката на съчлененията им откъде беше взета, но много напомняше тази на Икарус 180. Може би идеята е била те да запълнят дупката преди пускането в производство на Чавдар В 14-20, но по известни причини не е сполучила.
– Къде са се късали шаситата? И защо точно шаситата - нали те са били внос от Чехословакия? Аз съм бил свидетел как се късат покривите на автобусите.
– Макар и в малка серия, поне са били пуснати в производство български съчленени автобуси на шкодова база. Защото чешката разработка е останала само като два прототипа, впоследствие нарязани, именно поради забраната да се конкурират с икарусите. Но пък поляците успешно поеха щафетата с техните два съчленени модела йелчове, някои от които май се движат и до днес в ролята на ретровозила.
– Първоначално е било планувано в Ботевград да правят туристически автобуси, а в Омуртаг градски, обаче заради този случай, някъде праз 70- те този план търпи промяна. С идването на промените и разпадането на ''ДСО - Балканкар'', вече всеки завод се спасява самостоятелно. В Омуртаг се мъчат буквално да излязат от сянката на Чавдар – но като ''погледнем'' какви трудности са изпитвали в Ботевград, във всяко едно отношение, то със същата сила може да се каже, че ситуацията е била подобна и там.
– Може би е за друга тема, но за да намали значението на българо- съветска дружба, конкретно по отношение на Тр. транспорт в Плевен, войната се пренася изцяло на идеологическия фронт. По същия начин тук в България са ''изработени'' някои стълбове, които да се поддадът на напора на жиците и резултатите се виждат вече на живо, изводите – ''че само боклуци ни пробутват!'' – това е първосигналното значение на случващото се! А после се опитвай да обясняваш какво и откъде се е получило! В онези години обществеността до толкова е разделена от настъпващите промени, че никакви аргументи не са в състояние да оборят самите факти! А те макар и голи, ще има да блуждаят още години наред!
– ''Съчлененият'' М- 80 е на базата на обикновен теглич, тоест имаме чисто ремарке закачено за влекач. Или от два автобуса, единият се реже и се прикача като ремарке. За да стане съчленен обаче, за двете съставни части е необходимо удължение на самото шаси, което да ляга едно върху друго (в так. нар. седло). Именно тук, при самата заготовка на шасито, това го нямаме! Те са двете надлъжни греди, които задължително трябва да бъдат цялостно излети, като един детайл. Може да се направи със заварка, но цялото усилие ще пада върху нея, гаранции няма че в някой момент може да не издържи. Защото допълнително имаме и фактор – неравномерно натоварени пътници.
Това представлява ''технически невъзможното'' да стане в пълния смисъл на думата съчленен, въпреки наличието на видните признаци за това – хармониката, което е в случая с М -80!
(Имах една картичка от Шумен, на която беше сниман отгоре един такъв автобус. Там въпреки всичко, някак си личеше, че не е точно такъв. Много интересна беше, само че не я намирам вече сред вещите си! Да се надяваме, че все някой ще я има и ще изскочи някъде! Мисля, че е снимана преди 1974 година.)
– Точно каросерията се е късала, около и над вратите! И това е интересното, че при здраво шаси имаме там проблем – напълно достатъчно вече да погледнем, като на нещо технически нелогично... а оттам и обект на задълбочено разследване в други свери!
Що се отнася до самото определение – шаси, каросерия – някъде може да се разглежда цялостно и оттам неправилното по- детайлно интерпретиране!
– СИВ оказва влияние, но нека не забравяме, че първо заводите Йелич, са били възстановени немски още през 1952, после съвместно с Чехословакия (1958) се кооперират (ние също впрочем), но имаме и Икарус. Погледнато в този аспект, не можем да твърдим че СИВ ни е ощетил с нещо. Това исках да кажа, че през следващите години, като не са ни стигали Икарусите и са ни трябвали дълги, закачали са ремаркета!
