Друго изключително интересно е, че Чавдар 141 общината ги купува за 250 хил. долара бройката! Това никак не е малко за тогава, при положение, че след две години и половина по Костово време съчленените зелени турски Мерцедеси са взети за по 350 хил. марки, оранжевите МАН-ове SG 262 - по 270 хил. марки, белите малки SL232 - по 160 хил. марки. "Сделката на века" по същото време в Пловдив е, когато Спас Гърневски, без процедура по ЗОП, подписва договор за единични, морално остарели и базово изпълнение Юнкер-и за по 500 хил. марки, но пък доставчикът на всеки нов автобус подарява по един втора употреба. По-късно се появи по-нов модел нископодови Юнкери вече за по 398 хил. марки, но вече никой в България не купува от тях. Единият от представителите тогава казваше как може от Мерцедес да се компрометират с тези турски измишльотини. Интересен е случаят в Скъпарна, където Икарус, сваляйки доста цената, предлага модели 415 и 435, аналогични на братиславските, на цената на турските псевдоМерцедеси при по-изгодни условия за гаранционна поддръжка, но въпреки това и там е подписан договор с Балкан Стар. Другите градове, като Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, остават без нови автобуси, за наказание, че кметовете тогава са били от противниковата партия, плюс това бургаският не си е платил Чавдарите.
Иначе за другите "участници" в конкурса от 93-та година цената е: Икарус 280 с нов двигател - 100 хил. долара, Мерцедес 0 405 (не нископодов) - 750 хил. марки, полска Скания 1,4 мил. марки, Ван Хоол (нископодов) - 1.2 мил. марки (тогава 100% нископодовите автобуси са още много скъпи), Санос - 190 хил. марки.
Малко по-късно немският град Вупертал с монорелсовата железница си набавя съчленени нископодови Икаруси 417 по 600 хил. марки броя. А 99-та на Софиянски тестовият Соларис му се вижда "много скъп".
БМЦ-тата от 2005-та са взети по 400 хил. лева, пак морално остарели и паянтови. А нашите сега искат да купят автобус за 300 хил. - е, няма как. Може, ама в евро.
