Кампания: Подкрепете запазването на тролейбусната история на България
Кое е това летище?
Като част от историята на завод за автобуси Чавдар, ще споделя какво е загубила България. Как сам по себе си завода да произвежда качествена продукция няма как да се случи. В процеса на възстановяване на 14-20 се натъкнахме на няколко трудности свързани с на пръв поглед лесни интериорни части. Първият проблем е с гуменото подово покритие на автобуса. Оказа се че е запазена марка на швейцарските специалисти от https://www.forbo.com/flooring/en-gl/ , с вноса на поточната линия на Сетра сме внесли и машини за подовата настилка. Инсталирани са в завод Петър Караминчев -Русе, от който както се изрази бивш служител е останало една огромна дупка, още през 2008 всичко е предадено за скрап, а малко по-късно и сградата е разрушена. Сега сме в преговори с Зебра-Нови Искър да ни произведат за нас и Ретро Автобуси въпросното сиво рифовано покритие. Завода в Русе е съществувал като фабрика за каучукови изделия "Етернит" от 1928 година. В процес съм на проследяване на историята на известните плоскости от салона за които никой няма спомен от къде са идвали. Моето предположение е че са се произвеждали в завода в Сливница защото представляват дебело ламиниран пресован картон.
Нямам спомен да съм я виждал във форума.Български автобуси “Чавдар” в Кабул, Афганистан, 80-те години на ХХ векИзточник:Изгубената България http://www.lostbulgaria.com/?s=%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80