Чавдар: прототипи и история

[zirka]

 До края на 1990 г се произвеждат, последните са няколко бройки на бяло - оранжеви ленти попаднали в София - май 2, Бургас- 1бр, и още едва на две -три места, но вече не помня къде. Доставката e била по линия на ДАП -те, като буквално с това през следващата 1991 г, тази система престава да функционира.
Новост при тях е била скоростната кутия, за разлика от всичките дотогава в бяло - червено ливрея, но с едно изключение пак на няколко бройки пуснати в началото на 80 -те с автоматични, докато тук мисля вече е била пет степенна.
Произвежда се от 1973 или 74 г с прекъсване от около 4  години - 1982- 1985, когато се правят В 13-20.

[dj_the_bus]

Във Варна имаше бяло с оранжеви ленти. Но според легендите, тези Чавдари бяха пипани в някаква фабрика, завод или нещо в Русе и им викаха Русенски Чавдари. Същите бяха докарани втората половина на 90те.

[zirka]

Говорим за излезлите нови от Завода, след това и особено през следващите години на 90-те, кой-какво е правил по места е друго.
Имаше някаква афера с помощи за Украйна и свързанито с нея българско малцинство... че няколко ненужни автобуса от единия град ... попадат в другия и със сменени мостове, биват представени едва ли не за нови, а пък в замяна нещо търсиха ...

[Ivo]

Това не беше ли нещо от рода че сме имали дълг за нефт към тях и вместо да го плащаме сме им пратили този Чавдар? Преди години дори във форума имаше снимка и беше с различен заден мост и някой беше писал нещо от тоя род.

[zirka]

За първото не, за снимката да ...
Сетих се, май че след като Виденов натриса Ч-141 на София, в Русе решават да се наредят на опашката. В същото време вървят дискусии как да се помага на българите малцинства зад граница, а правителството казва че няма пари за подобни цели и ако може общините с каквото могат... тук повече е въпрос за наука, образование или нещо с хуманитарна насоченост...
Явно в Русе решават, че ако те помогнат конкретно, то респективно, по същият начин като на София,  държавата ще помогне с някой нов Чавдар.
Не се получава, защото готвените и отправени в крайна сметка са били точно помощ за Русе от други градове, когато изгаря гаража.
Този на снимката, за която говориш, е бил точно от изпитателните, когато им вграждат нов мотор, мост и автомат, готвени впрочем за "130", а след като КТМ Мадара е в Шумен, по в последствие е останал на местния ДАП, но от всичкото му е останал само моста, останалото е като на другите, а те го дават вече на Русе.
Варна пък май е замесена, че ги пращат там, за да ги препратят с кораб... но като лъсва и може би най- вече че въпросната общност дипломатично се отказва повече, част остава тук...в крайна сметка непотърсени от Русе.
П.С. все пак Русе е получава "130", но те са помощ директно от Завода.

[davidcho10]

Една вече обсъждана М4, която обаче мисля, че все още е интересна и затова качвам снимката:
Chavdar 11M4

[poly911]

Една вече обсъждана М4, която обаче мисля, че все още е интересна и затова качвам снимката:
Chavdar 11M4

За този май бях писал че много прилича на 821

Изпратено от моят Lenovo A1010a20 с помощта на Tapatalk

[София 100]

Подходящ за колибка: www.zeit.de/reisen/2013-11/fs-donau-rhodopengebirge-europa

[Metan]

Ей го да не се изгуби

[IKAR]

На младия ДАП в Сандански, по все още неасвалтираните пътища, към моето село......Ромбчетата показват, че рейсът понякога е теглил и ремарке. Като гледам предните стъкла, това е от по-късните модификации М6хх, между 62-ра и 67-а година. И двамата шофьори ги знам, но вече бяха възрастни и с бели коси....Яд ме е, че трябва да се гледа в сураттефтера за такива уникални снимки.....

[Стререомонокъл]

От Петрово бяха бабата и дядото на един съсед и приятел. Отдавна са покойници и двамата. Дядката се казваше Сотир, но както и да е де, това едва ли интересува някого. Има ли все още хора, останали в селото или е обезлюдено?

[IKAR]

Най-вероятно го познавам. В момента има около 380 човека и намаляват. Като се има предвид, че това е едно от големите села в общината, само съседното Катунци (там са изцяло бежанци от Гърция) е по-голямо. Общо взето е тотално мъртвило, закриха училището преди повече от 15 години, има около 4-5 деца, които ги карат с училищен автобус...А беше 1500 човека, дори докъм началото на века си имаше хора, включително и деца....В неделя се е случвало съчленен В14-20 да не може да събере пътуващите, блъсканицата беше страшна....Сега все още има микробусче за Сандански четири пъти дневно, в неделя само веднъж, но общо взето не се пълни особено, нищо чудно да вземат да орежат още курсовете....Преди години имаше и директен автобус за София, ежедневно, но го спряха. До Кулата са 18 километра, но след фалита на ДАП-а в края на 2000-та, автобус няма....Иначе има какво да се види - природата е уникална, планини, бивша гранична казарма стана хижа...Имаме седем черкви, както и вторият по дебит карстов извор в България, от няколко години в края на август правят и фестивал за народни песни, на местенцето за банкети до извора, редовно трошат катинарите на шахтите за обследване на вододайната зона, за да изстудяват бирите в тях Също и природния феномен "провален (пробит) камък - скала с дупка, през която е хубаво да минеш, но ако си много "грешен" те затиска и няма излизане. В съседното Голешово, на 14 километра нагоре, се е крил Пейо Яворов от турците, плевнята, в която се е крил е запазена и е музей, там има също уникални стари къщи и мостове. Наблизо, но на гръцка територия, са убити Гоце Делчев и Димчо Дебелянов. Оказа се, че майката на тенисиста Григор Димитров е от Петрово, това не го знаех. От тук са и бившите футболисти Георги Бижев (играеше по едно време в Славия) и Крум Бибишков (в младежкия Байерн Мюнхен). Вече съм разказвал дето напердаших Бербатов и тия двамката (той е от Марикостиново, преди Кулата). Общо взето всичките, които познавам, вече сме по чужбина....Вероятно районът ще живне, когато най-сетне направят пътя през Парилската седловина за Хаджидимово и ГКПП Илинден (ще бъде много по-удобен от неизползваемия зимата Папаз Чаир) - АПИ направи търг за проектиране, който беше спечелен и в момента се работи по проекта. Проблемът е 15 километра черен "републикански" път между Голешово и Парил.

[Стререомонокъл]

Не знаех, че селото е било толкова голямо. Понеже комшията ми е споменавал, че е много близо до границата, винаги съм си го представял малко. Тъжна гледка са малките населени места, ама да не се отклоняваме от темата.

[Ivo]

Ха, и аз имам колега от Петрово и колежка от Марикостиново.

А по колко много забутани села имаше редовен транспорт и то със съчленени автобуси, главно В14-20 до преди 20 години. Как да има млади хора като трябва да има добри заплати, възможности за работа, уреден транспорт до големите градове да могат да щъкат насам-натам. 1300-та те липсващи жители на Петрово явно са в София повечето.

[IKAR]

По-младите са основно в чужбина. Между другото в ДАП-а имахме един 11М3 от първите серии, вече без прозорци на тавана, но с прозорци с гумен уплътнител, като на градските 11Г5. Стъклата бяха немски Securit. По-късно ползваха унгарски стъкла Ichor Salgotarjan, a още по-късно "Кристал Перник Смяна В". Та този автобус плътно до края на ДАП-а беше пушка, за разлика от по-късните серии, при които в завода бяха проявявали творчество. А в ТКЗС-то са имали автобус на шаси ЗИЛ-164, с каросерия, специално направена в Ботевград - в началото на 70-те години този автобус е изгорял. В края на 80-те шофьори също ми споделяха, че очакват да получат Чавдар 130, 330, 410 и 430, ама.......
Навремето там се ходеше с т.нар. открити листове. За децата нямаше нужда от такива. Иначе хората си бяха добре - работа има, получаваха "гранични" надбавки, отделно тютюн, направиха си големи къщи, лекарят си докарваше тройно повече от хирург в Пирогов.....Терсене бяха селата отвъд "кльона". Там хората се разбягаха още тогава, понеже ако на командира на заставата нещо му е криво или е пиян, казва "Аз ке ви е*а майката!" и нарежда на войниците на портала да не пускат никого нито навън, нито навътре.....

[Ivo]

Вярно че имаше 11М3-ки с малки извити прозорчета отгоре. Един единствен път съм се возил на такова, мисля че и от по-новите модификации имаше такива, с типичното синьо-бяло оцветяване. Много готино изглеждаха с такива прозорчета и имаше нещо като завески и на тях, които се събираха в единия край. Че даже май тия прозорчета бяха леко затъмнени със син или зелен отенък. Жалко че са били толкова редки, явно са били по-трудни и скъпи за изпълнение.

А някой спомня ли си че имаше Чавдар 11М3 и с 2-ра врата също изключително рядък. Същата тясна врата като 1-вата, и едно малко прозорче преди нея. В Пловдив в началото и средата на 90-те имаше един такъв по градските линии на един частник, мисля че на 6-цата работеше и си спомням че един ден специално седях да го чакам да се повозя. Мисля че имаше разпъваеми седалки до въпросната 2-ра врата. Години по-късно някой ми беше разказвал, че това са били автобуси за износ, за държави в които има задължително изискване автобусите да имат поне 2 пътнически врати, и че много малко такива са произведени. Знам за друг такъв някъде в района на Горна Оряховица, някъде из ФБ групите имаше линк и беше заснет случайно от гугъл стрийт вю изоставен и разграбен.

[IKAR]

Да не са били за Никарагуа? Аз с две врати не съм виждал, но това не значи, че не е имало...

[Ivo]

Нямам представа, този в Пловдив е единствения който съм виждал и на който съм се возил. Винаги съм си мислел че е преправяно това самоделно, защото малкото прозорче седеше малко неестествено, години по късно покрай макетите на Чавдар един човек си поръча да му направя такъв и ми каза че уж имало и такива но били правени за износ и много редки. Всичко мисля че му беше същото като стандартен 11М3, просто най-отзад имаше още една врата като първата и преди нея едно малко прозорче, и като че ли имаше и пускащи се седалки там.

[zirka]

Дължината на 11М3 -то и най- вече изместената врата назад обезмислят поставянето на друга врата при този вариант - тогава. Още повече че това са изцяло за нашия пазар с малки изключения, а да говорим за стандарти по онова време в такива страни даже и в ГТ е нереално. Впрочем изнасяните за Африка – най -много Ангола, както за и Никарагуа минават под формата на помощи за т.н ''необвързани страни'', част от които през годините симпатизират на левите революционни движения обхванали Латинска Америка и Африка. До края на 1985 г за тях пари не получаваме, тогава Съветският съюз спира всякакви помощи - включително и за нас, а по този начин и ние за тях.
В производството на тези автобуси са участвали войници от различни поделения, с цел да не се забавя останалото производство.
Впрочем, малко по- рано и в другата тема... 

За съжаление основните приоритети пред завода по това време са сделките с Гърция за 13-20 по данни са били около 250 бройки... Сделка с Никарагуа за 200 боря 11Г5 и М3. Отделно М4 се е харчел като топъл хляб. Производството на завода по това време достига между 8-12 автобуса дневно. От държавата по онова време са натискали за гръцки износ заради големи количества гръцки ориенталски тютюн, който се е преработвал в най-новата фабрика на Булгартабак в Благоевград и след това е бил много ценен и скъп за западните и руски пазари от където режима е изкарвал $$$.

... тук в общи линии тезата с производствените мощности е засеганата.

[tauri]

Към износа преди 80-та трябва да добавим и 500 броя 11Г5 за Афганистан.