Чавдар: прототипи и история

[emo]

Аз имам ясен спомен за Б14-20 по 83 - мисля един или два пъти съм го виждал. Иначе бяха редовни по "Експрес Люлин"

Я кажи този по 83 какъв свят е бил и коя година си го спомняш. Аз не помня такъв, което е невероятен пропуск от моя страна.

[KRAKOMOBILA]

За цвета - синьо-бял.

[GAULOISES]

За цвета - синьо-бял.

Имаше един такъв чавдар в Земляне но не беше синьо- бял ,аз си го спомням жълто-оранжево-червен мисля че помня и инв № 1287. Някой ако има спомени да каже.

[KRAKOMOBILA]

Ами аз за цвета не съм много сигурен, но ясно си спомням чавдара... и все пак това беше поне преди 10 години.

[emo]

За цвета - синьо-бял.

Имаше един такъв чавдар в Земляне но не беше синьо- бял ,аз си го спомням жълто-оранжево-червен мисля че помня и инв № 1287. Някой ако има спомени да каже.

Да, номерът е бил точно този по информация на шофьор. Онзи ден ми го каза Влади2140.

[Ivo_1506]

точно 1287 беше и беше оранжево червен, работеше по 102 и 83, а в последствие,някой може и да си спомни- бяха му отрязали съчленението и беше соло- на 63 движеше-до руски паметник тогава!
бях го забравил....остаряваме 

[IKAR]

Значи Чавдар В14-20 до 1990-та имаше само по Костинбродското и Сливнишкото - от Захарна Фабрика, направление, които автобуси си имаха собствена номерация - 1,2,3,4,4а,5,6,7,8,9,10,11,12 за Костинбродските и от 1 до 9 без прекъсване за Сливнишките. Това са наследниците съответно на 34-40 и 44-50. Така са поне от пролетта на 1986-та - ние сме от първите заселници в Обеля - 2 и Костинбродските линии бяха така. Даже и редовно си ги ползвахме от/до автостанция Връбница, понеже 126 го пуснаха малко по-късно.

10-тина броя В14-20 дойдоха чисто нови в гараж Република през лятото на 1990-та и титулярно поеха линии 150 и Експрес Люлин. Бяха с номера 43хх, но се появяваха, особено събота и неделя, когато експреса и 150 не се движеха, по 108. Имаше и няколко бройки в колоната 41хх, които бяха по 51, по-рядко по 309 и 42. Сещам се и за поне един 42хх по 112 и 81. По други линии не съм ги виждал. Даже по отношение на 150 хората бяха изключително доволни - от гарата до Обеля не спираше никъде и няма да ви разправям какви кански битки бяха до 1995-та, когато най-после го пуснаха да върви целодневно, а също в събота и неделя. И какви псувни към края на 96-та, когато го направиха бавен и пуснаха през Хан Кубрат със същия брой коли, в следствие на което се увеличи и времето за чакане. Чавдарите изчезнаха от редовните линии през пролетта на 95-та - вече бяха скапани тотално. Последно се возих на такъв по 51 и 112 тогава. ИМаше ги все още в гараж Република, но с тях возеха строителните войници от казармата в Обеля.

Шареният В14-20 от последните произведени въобще първо беше в Малашевци и титулярстваше по 85 поне до 92-ра. После вероятно е отишъл в Земляне - виждал съм го по 383, по-рядко по 83, а също и по 74.

Между другото съвсем закратко, по-рано, през 90-та един от прототипите 130, който лично видях на панаира в Пловдив, работеше по 85.

[giorev]

Значи Чавдар В14-20 до 1990-та имаше само по Костинбродското и Сливнишкото - от Захарна Фабрика, направление, които автобуси си имаха собствена номерация - 1,2,3,4,4а,5,6,7,8,9,10,11,12 за Костинбродските и от 1 до 9 без прекъсване за Сливнишките. Това са наследниците съответно на 34-40 и 44-50. Така са поне от пролетта на 1986-та - ние сме от първите заселници в Обеля - 2 и Костинбродските линии бяха така. Даже и редовно си ги ползвахме от/до автостанция Връбница, понеже 126 го пуснаха малко по-късно.

10-тина броя В14-20 дойдоха чисто нови в гараж Република през лятото на 1990-та и титулярно поеха линии 150 и Експрес Люлин. Бяха с номера 43хх, но се появяваха, особено събота и неделя, когато експреса и 150 не се движеха, по 108. Имаше и няколко бройки в колоната 41хх, които бяха по 51, по-рядко по 309 и 42. Сещам се и за поне един 42хх по 112 и 81. По други линии не съм ги виждал. Даже по отношение на 150 хората бяха изключително доволни - от гарата до Обеля не спираше никъде и няма да ви разправям какви кански битки бяха до 1995-та, когато най-после го пуснаха да върви целодневно, а също в събота и неделя. И какви псувни към края на 96-та, когато го направиха бавен и пуснаха през Хан Кубрат със същия брой коли, в следствие на което се увеличи и времето за чакане. Чавдарите изчезнаха от редовните линии през пролетта на 95-та - вече бяха скапани тотално. Последно се возих на такъв по 51 и 112 тогава. ИМаше ги все още в гараж Република, но с тях возеха строителните войници от казармата в Обеля.

Шареният В14-20 от последните произведени въобще първо беше в Малашевци и титулярстваше по 85 поне до 92-ра. После вероятно е отишъл в Земляне - виждал съм го по 383, по-рядко по 83, а също и по 74.

Между другото съвсем закратко, по-рано, през 90-та един от прототипите 130, който лично видях на панаира в Пловдив, работеше по 85.

Благодаря за изчерпателната информация! А помниш ли такъв автоматик и дали е бил сделан в гаража или са ги правили фабрично в Ботевград?

[IKAR]

Да, возил съм се на автоматик, отново от Костинбродското направление. Бутоните бяха абсолютно същите, като при старите автоматични скоростни кутии на Икарусите от 1985-та - B R I II A N. Видях, как при спиране на спирката в Обеля посока Костинброд шофьорът натисна бутон А. Иначе за първи път в София видях съчленен Чавдар в края на 1985-та в Ботунец - имаше две линии без номер - Елин Пелин - Автогара Подуяне и Елин Пелин - Кремиковци.

Има и друго интересно при тия автобуси - първите партиди В 14-20 бяха с двигатели Raba 2156 и двигателен мост Raba (автоматиците са от тях), а по-късните - и двигателят, и въпросният мост бяха румънски. Единичният, по-стар вариант е изцяло с двигатели и мостове Raba.

[zirka]

Автоматиците са заводски, първите произведени Чавдари са в по-късен период. При експлоатацията е имало проблеми със самите кутии, затова в някои градове ги подменят с ръчни.
За С 3063ПБ и С 3064ПБ бяха червени с бели капаци поне до есента на 1991, помня ги по 150 и 85. А, 3064 имаше на задната броня калник или престилка –както му казват на други места, отпред под шофьора беше уркасен с някакви ленти под наклон, нещо подобно.

Но автоматиците бяха голяма работа. Спомням си как в друг град съм се возил и гледал такива.
 Ще Ви разкажа какви впечатления са ми оставили. На спирка намираща се в подножието на наклон има много пътници -тогава ставаха големи блъсканици. Пристига такъв автоматик, пълен, с поизпуснати предни и задни възглавници, качват се още хора като автобуса е изпълнен до краен предел, има и по стълбите. От това претоварване възглавниците са вече изпуснали нацяло. Така имам усещане, че няма да може да потегли–при това по баир, Икарусите, чийто възглавници издържаха повече и едва- едва потегляха бълваики черен дим. Шофьора като подаде газ, този Б14-20 се вдигна в средата (по технически причини–там е комресора за въздух, по четри възглавници на мост) като имаш чувство, че ремаркето и предницата ще заорат в асвалта и тръгна все едно е празен.
Това ми беше първото качване на автоматик, а те бяха чисто нови, но остави голямо удивление и сред други пътуващи.

[KRAKOMOBILA]

Made in Bulgaria! Амин! 
 Де да бяха и в момента такива коментарите за "Чавдар"..

[emo]

Разкажете повече за този Чавдар 130. Кой къде и кога го е виждал в София.
П.С. да не стане грешка - нали чавдар 130 е единичният вариант на чавдар 141?

[Stahlgewitter]

Не е ли единичния вариянт на 140,а 120 на 141?

[tiristor]

Ами аз за цвета не съм много сигурен, но ясно си спомням чавдара... и все пак това беше поне преди 10 години.

Дори повече. 1994 съм го виждал със сигурност около Коледа. Номерът му наистина беше 12хх (вероятно 1287, но това не помня добре), и беше боядисан в бяло, оранжево и червено (мисля, че вратите му бяха бели).

[zirka]

Дори повече. 1994 съм го виждал със сигурност около Коледа. Номерът му наистина беше 12хх (вероятно 1287, но това не помня добре), и беше боядисан в бяло, оранжево и червено (мисля, че вратите му бяха бели).

Ako става въпрос; за бяло, по-скоро по-тъмно, слонова кост; оранжево –лента започваща от предния долен край и завършва по диагонал до края на автобуса, под нивото на прозореца; и по-скоро кафяво отколкото червено, което е под оранжевата лента –като този цвят овразува триъгълник: голямо описание Ако е бил такъв, това са от последните произведени, така са били украсени.

Пак да се върна на 3064, сещам се, че отпред си беше сложил някакъв надпис и на калобрана на задната броня пак имаше надпис –и май беше Volvo.

[Bus_lover]

В петък имах възможността да установя от опит разликата между софийските и бургаските 141-ци. Все съм си мислел, че при моя любим Индианец, който е в най-лошо състояние от бургаските парчета, ситуацията е "майка плаче, грамофон свири", но когато се качих в 2605 (дифиан да каже по коя линия), изпаднах в потрес.
Той всъщност започна още когато го видях да пристига. Бургаските бояджии, които замацват и чистачки и уплътнения наред с ламарините, са направо перфектни. Какви са тея боядисани лайстни, бе, господа? Това дело на гаража ли е или на Дупница/Омуртаг? Нелепите нови стопове, стъклото от Юлие на мястото на четвърта врата, както и липсата на последното малко стъкло отдясно, също ме хвърлиха в тъч.
А сега да преминем към салона. Третата врата се отваря с груба сила, за да може да проникна и да видя седалките, някои от които дори не са като оригиналните, тапицирани в такъв червен десен, че съм като във възрожденска къща, но айде, голяма дума да не казвам, че явно трябва да сте благодарни, че въобще са били така милостиви и са ги тапицирали. Отивам най-отзад, придружен от гида си и започвам да се наслаждавам на двигателя, който звучи повече като смесица от двигателите ЗАЗ-ка и Кароса, отколкото като такъв на 141-ца. Стъклената преграда преди трета врата е мъничка и несъразмерна, а имаше и други весели недостатъци по себе си. "Любимите" плоскости имитация на дърво и тук ги има с едничката цел да дразнят зрението и естетическия ни вкус. Техен плюс обаче е, че нито една не беше подута за разлика от шперплатовите в Бургас.
Да не забравям и луминесцентните лампи - добро нововъведение, с което там, където са го ремонтирали, са казали: "Да бъде светлина!".
Возията също си беше на 6 въпреки траканията и скърцанията - ако с такава скорост се спускахме в един участък през неравностите с някой триврат МАН НГ, главата ми щеше да бъде цялата в цицини в следствие на многократното и удряне в тавана.
Васко456, като вътрешен в Малашевци, да каже дали 2605 е сред най-запазените или сред най-скапаните 141-ци и скоро ли му идва ред за брак, за да си вадя заключение за останалите софийски парчета то модела.
Каквото и да иронизирам обаче, нищо друго, на което се возих в София (общо около 20 ПС-та бяха), не ме надърви, както го направи Чавдарът. Все пак съм най-големият ултрас на тези автобуси май не само във форума, ами въобще. Точно затова настоях да се возим на него чак до края на града.

[KRAKOMOBILA]

Да се отчете, че пътникопотока в Софийските 141 е доста по-голям от този в Бургаските.

[Стаменов]

2605 май беше късал шаси,но е един от най-добрите,ремонтиран в Омуртаг.Не ми се мисли кво ще кажеш ако се качиш на 2610,2603 или 2612.

[KRAKOMOBILA]

2605 май беше късал шаси,но е един от най-добрите,ремонтиран в Омуртаг.Не ми се мисли кво ще кажеш ако се качиш на 2610,2603 или 2612.

Защо ? 2612 според мен е по-добър.

[Стаменов]

Последния път като се возих(не беше скоро)за малко да се запали откъм третия мост