В петък имах възможността да установя от опит разликата между софийските и бургаските 141-ци. Все съм си мислел, че при моя любим Индианец, който е в най-лошо състояние от бургаските парчета, ситуацията е "майка плаче, грамофон свири", но когато се качих в 2605 (дифиан да каже по коя линия), изпаднах в потрес.
Той всъщност започна още когато го видях да пристига. Бургаските бояджии, които замацват и чистачки и уплътнения наред с ламарините, са направо перфектни. Какви са тея боядисани лайстни, бе, господа? Това дело на гаража ли е или на Дупница/Омуртаг? Нелепите нови стопове, стъклото от Юлие на мястото на четвърта врата, както и липсата на последното малко стъкло отдясно, също ме хвърлиха в тъч.
А сега да преминем към салона. Третата врата се отваря с груба сила, за да може да проникна и да видя седалките, някои от които дори не са като оригиналните, тапицирани в такъв червен десен, че съм като във възрожденска къща, но айде, голяма дума да не казвам, че явно трябва да сте благодарни, че въобще са били така милостиви и са ги тапицирали. Отивам най-отзад, придружен от гида си и започвам да се наслаждавам на двигателя, който звучи повече като смесица от двигателите ЗАЗ-ка и Кароса, отколкото като такъв на 141-ца. Стъклената преграда преди трета врата е мъничка и несъразмерна, а имаше и други весели недостатъци по себе си. "Любимите" плоскости имитация на дърво и тук ги има с едничката цел да дразнят зрението и естетическия ни вкус. Техен плюс обаче е, че нито една не беше подута за разлика от шперплатовите в Бургас.
Да не забравям и луминесцентните лампи - добро нововъведение, с което там, където са го ремонтирали, са казали: "Да бъде светлина!".
Возията също си беше на 6 въпреки траканията и скърцанията - ако с такава скорост се спускахме в един участък през неравностите с някой триврат МАН НГ, главата ми щеше да бъде цялата в цицини в следствие на многократното и удряне в тавана.
Васко456, като вътрешен в Малашевци, да каже дали 2605 е сред най-запазените или сред най-скапаните 141-ци и скоро ли му идва ред за брак, за да си вадя заключение за останалите софийски парчета то модела.
Каквото и да иронизирам обаче, нищо друго, на което се возих в София (общо около 20 ПС-та бяха), не ме надърви, както го направи Чавдарът. Все пак съм най-големият ултрас на тези автобуси май не само във форума, ами въобще. Точно затова настоях да се возим на него чак до края на града.