Нека не забравяме обаче един съществен факт. Когато се появяват автобусите Чавдар 141 и 120, се появява информация, че завода производител дава живот на първите –7г; а на късите –9г. Като небива да забравяме цената. Официално три Чавдара на цена един нов Мерцедес –тогава. Имаше и дискусии дали си струват, още преди да се появят.
Тук решението е било и до оцеляването на завод "Чавдар", наред с други причини в Ботевград, мисля, въз основа на тогавашнита информация и ситуация като цяло, са били наясно какво правят. Затова дават такава цена и живот на автобуса!
Това, че е забавено производството на модела и липсата на пазари дава отражение като цяло върху качеството. От друга страна, ако СКГТ в лицето на Стефан Софянски, по-късно и като министр-председател, макар и за два месеца (тогава е точно решена съдбата), беше направил нещо по дипломатично по въпроса, сега можеше да коментираме следващите модели на 141, вместо това скоро тази тема ще остане пуста.
По-дипломатично, когато го молят да вземе за трудните линии други автобуси, а същевременно и да помогне на Заводът, като за останалите вземе тези марка. По-късно имаше инфо, че София е в състояние да спаси Чавдар, ако следващите две години имат какво да работят. По направени сметки това е времето необходимо за внедряване на нов модел, имало е преговори с някаква марка, кoя е била и в какъв стадий обаче не се съобщава.
Заедно с доставката за Бургас и тази за Тайланд, пишеше, че Приморско се канят да купят 10 броя 120-ки, а БургасБус са имали планове за цялостна подмяна от тези модели, но уви!
И като цяло може да се каже, че наред с икономическия мотив, Чавдар става жертва и на политическата ситуация в това време, че и на името си!
