Сега забелязах, че не съм разказал всичко, което знам за линията Видин-Кошава.
Ще се опитам да систематизирам най-важните неща:
По времето на социализма:В началото:Както всички знаем линията е построенна, за да обслужва мината и завода за гипс до с. Кошава, Видинско. Както видяхме по-назад в темата, това става 1964-1965 г.
1965 г. линията е пусната в експлоатация.
В с. Кошава е изградена пълноценна гара с цялостен гаров персонал и движението между селото и град Видин се е извършвало под формата на назначени влакове, а не като маневрани състави както е в индустриалните клонове.
Още от самото начало по линията са пуснати и пътнически влакове (4-5 чифта на ден), които са обслужвали с. Кошава и още няколко села, покрай които е минавала линията. Целта на тези влакове е да подобри транспортното обслужване на въпросните села, тъй като в същия момент (края на 60-те години на ХХ век) видинският ДАП е бил в много лошо състояние и е предлагал много некачествена транспортна услуга при крайградските линии в района.
След като ДАП-ът си стъпва на краката и започва да предлага в пъти по-добра услуга с нови автобуси и малки интервали, които се спазват, интересът към пътническите влакове пада главоломно. Същите биват спряни поради липсата на пътници.
В следващите години към част от товарните влакове се прикачва по един пътнически вагон за служители в мината/завод за гипс и за ж.п. служители. Не било проблем, обаче, да се качват и външни хора. Обаче, и тази практика била прекратена скоро и влаковете от/до с.Кошава останали само товарни.
Силното развитие на линията:Първоначалната функция на тази линия била да обслужва с. Кошава и мината/завод за гипс там. Но, с времето бързо се намерили още доста приложения на линията. В края на 70-те години е построен нов ферибот между Видин и Калафат (Румъния). Фериботът освен автомобили обслужвал и железопътни състави. За целта било построено отклонение на съществуващата линия Видин-Кошава. Отклонението започвало малко преди линията да напусне очартанията на град Видин и достигало до нова ж.п. гара - "Видин Фериботна". Освен ферибота, тази гара е обслужвала и заобикалящата я индурстриална зона. На мястото на отклонението е създаден разделен пост - РП Капитановци (странно, че е кръстен на село, което е сравнително отдалечено, при условие, че се намира в чертите на града). По времето на социализма е имало по доста преминавания на влакове през река Дунав. Понякога по 2-3 на ден.
Друго приложение на линията било да обслужва Западната промишлена зона, покрай която преминавала. Доколто съм разбрал от човека, който ми разказваше всичко това, и начина, по който ми го описа, това е ставало чрез стрелка на открит път.
И така през 80-те години на миналия век тази линия се оказва доста натоварена. Обслужва мината за гипс, ферибота и две индустриални зони. На ден са преминавали по 10-15 товарни влака. Линията пресичала три по-натоварени улици в града и поради интензивния трафик по нея, на тези места открили охраняеми прелези с прилежащи помещения и прелезопазачи.
След промените:Дошъл краят на социализма. Първата осезаема разлика била спирането на железопътното фериботно съобщение. Фериботът Видин-Калафат продължил да пренася само автомобили. По същото време става ясно, че и индустриалната зона около ферибота няма нужда повече от влаково обслужване. И така в началото на 90-те години закриват гара Видин Фериботна.
Малко по-късно спира и влаковото обслужване на Западната индустриална зона, поради закриването или силно намален обем на повечето производства.
Остава само мината/завода за гипс в с. Кошава, от където все още имат нужда от транспортно обслужване с влакове. Но промените засягат и това предприятие. От 1-2 пъти дневно по времето на соицализма товарните влакове до с. Кошава стават 1-2 пъти седмично и по-рядко. Поради тази причина закриват и ж.п. гарата в с. Кошава. Така цялата линия става като индустриален клон.
Поради главоломно намалелият брой влакове по линията, вече няма нужда от охраняеми прелези и заради това съкращат служителите по тях, както и тези в разделния пост. Цялата линия остава без постояно наблюдение от ж.п. служители. Прелезите, заедно с прилежащите им помещения и разделния пост са разграбени. Сигнализацията също е разграбена.
Любопитен е начинът, по който са се придвижвали товарните състави в края на 90-те години на миналия век. Освен машинистите, в локомотивът се е качвал и ж.п. служител от гара Видин (предполагам стрелочник), чиято работа е била да асистира на машинистите като наблюдава железния път за повреди и липси (от кражби), каквито са се случвали от време на време и по този начин да се намалява шанса за дерайлиране.
Любопитната задача на ж.п. служителя е била при наближаването на прелез. Той е слизал, забързвал се е пред състава и е заставал на прелеза. Там е започвал да маха на автомобилите да спрат и да пропуснат влака. След като същият премине, той го е настигал и се качвал обратно. И така до следващия прелез. Предполагам, че освен това е помагал и при маневрите на бившата гара в с. Кошава.
Всъщност предприятието за гипс, дори в лошо икономическо състояние, успява да спаси линията. В края на 90-те години тя е била предвидена за закриване, но от предприятието настояли, че ще им трябва и така оцеляла.
В началото на новия век предприятието е приватизирано и започва да се модернизира и да увелиава темповете си на работа. А с това се увеличават и товарните композиции до гара Видин. Това кара и НКЖИ да полага някакви усилия по подържането на тази линия, но тя си остава без никакви експлоатационни пунктове и сигнализация.
В днешно време:И това е до момента, в който започва да се строи Дунав мост 2 и прилежащата му инфраструктура. Част от трасето към новия мост се покрива с част от линията Видин-Кошава, а именно от гара Видин до РП Капитановци. Днес този РП би трябвало отново да е действащ и да разделя/обединява три направления - линията към с. Кошава, трасето към новия мост и неизползваното отклонение към бившата гара Видин Фериботна. Участъкът от гара Видин до РП Капитановци е електрифициран и модернизиран за скорости до 160 км./ч. Поради тази причина вече няма и прелези на териоторията на града - основните видински улици вече премостват ж.п. линията.
