В голяма степен си прав но за това отново сме си виновни ние.
Може ли да поясниш какво имаш предвид?
Ако имаш предвид, че сами сме си виновни за това, че в началото на 90-те години ни излъгаха да чакаме по-добро бъдеще и така позволихме да съсипят държавата - съгласен съм.
Иначе има и добри примери. В моя квартал по соц време имаше само една автобусна линия дълго време 76. Вечно претъпкан и не можеш да се качиш. Сега има 4 линии и метро, и превозния капацитет е в пъти по висок.
Не се сещам за нито един квартал, който по онова време да се е обслужвал само от 76 като единствена линия.
От останалата част от твоето твърдение - виждам, че може би говориш за Младост.
Което е абсурдно. Младост беше може би един от най-добре обслужените квартали с градски транспорт едно време. Не просто, че всяка една част си имаше бавна и бърза линия към центъра, ами и това, че интервалите бяха абсурдно малки. Освен това си имаше 88 и 114. А малко по-късно се появи и 111.
метро
Поправи ме, ако греша - ама не беше ли ти човекът, който редовно възразяваше срещу натъпкването на хората под земята, в метрото. И съответно винаги си бил защитник на наземните линии.
В моя квартал по соц време имаше само една автобусна линия дълго време 76.
Сега има 4 линии и метро
76, 413, 305,110,109,4,111,73,5
Моля да поясниш по-точно за кое място говориш (коя част на Младост, може би?), защото няма такова място, което да отговаря на тези твърдения.
76
Преди: върхов интервал - 5 минути
Сега: върхов интервал - 15 минути
305
Преди: върхов интервал - 5 минути
Сега: върхов интервал - 15 минути
111
Преди: върхов интервал - 3-4 минути
Сега: върхов интервал - 8-10 минути
73
73 го има само защото го няма тролей 5. демек е нещо като заместваща линия.
Много по голямо разнообразие от маршрути.
Когато се окаже, че едно време по една линия от Младост са се движили толкова коли, колкото в днешно време по всички линии в квартала - малко се губи смисъла от разнообразието на линиите.
Като цяло на доста места има подобрение
Дай ми само един пример, при който интервалите на движение са по-малки от онова време.
Ще завърша размислите си по тази тема така:
Ако, за да имаме изключително редовен градския транспорт с интервали, клонящи към абсолютния възможен минимум - цената е превозните средства да не са най-модерните възможни (но все пак - прилично вършещи работата), то тогава тази цена си заслужава.
В България е имало години, при които в рамките на една година са се въвеждали в експлоатация повече на брой чисто нови превозни средства в обществения транспорт, отколкото са въведени за целия период на прехода (говорим само за чисто нови). Дори и тези превозни средства да не са били върха на върховете на инженерната мисъл - те вършеха работа. А количеството им гарантираше редовна услуга.
При производителите от държавите в СИВ също имаше технически прогрес. Със сигурност щеше да дойде времето, когато Икарус и Чавдар щяха да усвоят производство на изцяло нископодови автобуси и тролейбуси, с климатици и т.н.
Трябва да се погледне и от една друга гледна точка: И до ден днешен в света има държави, които биха се радвали безкрайно на Икарус 280, защото и това не са виждали. Така е било и в България - много хора никога не са били виждали автобус през живота си и изведнъж - Икарус 180, после Икарус 280. Ето това е идеален пример за използване на фразата - все едно виждаш космически кораб.
И като си говорим за интервали, които клонят към абсолютния възможен минимум - да не оставаме само с примера за линия 306. Нека си припомним и електотранспорта. Интервалите на основните трамвайни и тролейбусни линии бяха - 2 минути във върхово време. Това бяха трамваи 3, 5, 7 и 10 и тролеи 1, 2, 3 и 6. Повечето други трамвайни линии бяха на интервал от 4 или 5 минути във върхово време.
Късните
вечерни интервали на най-редовните линии на електротранспорта (трамваи 3, 5, 7 и 10 и тролеи 1, 2, 3 и 6) бяха 8-10 минути. И така чак до последните курсове. А последните курсове на електротранспорта бяха задължително след полунощ. На линии като трамвай 5 или тролей 3 последните курсове бяха почти в 1 часа.