Ако бяхме нормална държава, заедно с договора за доставка на автобусите, МАН щеше да има ангажимент да изгради чисто нов сервизен център, отговарящ на стандартите на компанията и да достави нужната номенклатура резервни части, така че всички ремонти да могат да се осъществяват в максимално кратки срокове. Ама ние не сме, затова ремонтите се правят в работилници отпреди 50 години с подръчни средства, а ако нещо е в гаранция, то (правилно) не се допуска и да припари до монтьорите в гаражите, които за година-две могат да превърнат всеки автобус в барака. И вече съм напълно сигурен, че някой има финансова изгода старите бракми да се движат колкото се може повече, дори и с риск за живота ни. Иначе няма обяснение защо се правят чудеса от храброст да се закърпят старите бракми, а на новите МАН-ове ту им липсва някакъв документ, ту някоя резервна част и си седят я в Божурище, я по гаражите.
