Продължение:
10. 1961-1974 г. е времето, когато стандартно в предната броня от двете страни на отвора за теглене, са оформени два кръгли отвора, предназначени за допълнителни фарове. На сравнително малко снимки обаче там наистина присъстват фарове. Едно от предположенията ми за това са, че тези фарове са били твърде уязвими при съединяване с теглич на аварийна кола – масово на снимките от различни страни броните са смачкани и изкривени, обелени и грозно пребоядисвани, вероятно след невнимателно съединяване с теглич. На една снимка на новодоставени и още неномерирани нови Шкоди в СССР в края на 70-те се вижда, че бронята на едната машина вече е много изкривена от удар, вероятно при теглене в депото. Много е вероятно (поне в първите години) допълнителните фарове да не са монтирани в завода, а да са предавани отделно, заедно с други части за тролеите, но най-често никога да не са били монтирани, а от един момент насетне и изобщо да не се изпращат допълнителни фарове от завода. Също така вероятно тези отвори в практиката са ползвани и като стъпала за качване от шофьори и технически персонал при поддръжка и обслужване на детайли в горната част на предницата. Интересно дали уязвимостта на оригиналната броня не е била и причина за практиката по окончателното й премахване в софийски контекст в средата на 80-те. Има и някои снимки на Шкоди с премахнати брони и от Чехословакия през 80-те. Много интересни са самоделните брони, които са правени в много градове. Особено тези в Киев – от снимките изглежда, че практиката е била след известен брой години масово да се сменят броните с местно производство, което толкова много прилича на оригиналните, че трудно може да се хване от някой, който за пръв път наблюдава този модел машини – формата, извивките са почти същите, а също така се монтира и декоративна лайсна – и все пак при тях липсва характерното уширение в средната част, отворът за теглене е малко по-тесен. Ето снимка, където се виждат и двата вида брони
http://transphoto.ru/photo/181117/ Изобщо прави впечатление, че тролеите специално в Киев са били поддържани в учудващо добро състояние за разлика от почти всички останали съветски градове, включително и столиците на прибалтийските съюзни републики.
11. След 1974 г. до края, явно все пак тези нефункциониращи по предназначение отвори изчезват и новите брони са просто с уширение около отвора за теглич.
12. До 1969 г. на тролейбусите се монтират прозорци, при които височината на отваряемата част е 1/3 от общата. Също така в уплътнението присъства допълнителна метална лайсна (предполагам декоративна).
13. През 1969 г. се въвеждат прозорци, при които височината на отваряемата част е ½ от общата, а допълнителната лайсна отпада.
14. В периода до 1966 г. токоснемателите са закрепени върху само малка правоъгълна основа със заоблени ъгли и „наклонена“ горна част (ако знаете точния технически термин, моля да ме поправите).
15. От 1966 г. насетне до края пред тази основа се монтира голям агрегат с решетка отпред и нарези отстрани. За това устройство намерих единствено названието „радиореактор“ в някакъв руски сайт, но вероятно има по-смислено име. Интересното е, че преглеждайки снимки на софийските екземпляри, ми прави впечатление, че машини, чиито инвентарни номера и елементи по каросерията, които говорят за производство преди 1966 г., на снимки от 70-те също имат „радиореактор“. Чудя се възможно ли е в един момент на машините оригинално без такъв, да са дооборудвани по-късно? Примерно №248 на снимка от 1967 г.
http://www.spirka.org/?action=gallery_file&file_id=5712 е без радиореактор, което би значело, че поне всички с по-ниски инвентарни номера трябва да са доставени преди него и да няма такъв. Но на снимки на 221, 223, 224 или 238 от 70-те те са с радиореактор...
http://www.spirka.org/?action=gallery_file&file_id=25949 Сега забелязах, че тези, които са преполагаемо добаяни в последствие имат отстрани два реда нарези, докато другите с по-високи инв. номера са с един ред по-широки нарези. Може би са правени у нас, примерно в Завода за трамваи.
16. Първоначално фирменият хромиран надпис се монтира върху лявата врата на „шкафа“ отпред (гледайки срещу тролейбуса). Това продължава до 1968 г.
17. Някъде през 1968 г. позицията на надписа се сменя и отива върху дясната врата.
18. През 1979 г. този надпис отпада и вече фабрично не се монтира.
19. В първите три години на серийното производство 1961-1963 г. върху покрива при извивката, преминаваща в чело се слагат малки габаритни лампи.
