Факт е, че напрежението на работата може да побърка хората, и по-точно огромния натиск, който им се налага. Натискът да си като другите, да си успешен, да печелиш пари, да функционираш като машина. Следя ю тюб канала на един германец, който поради напрежение в работата и паралелно писане на дисертация, му гръмват бушоните и развива шизофрения. Съблякъл се на някаква гара чисто гол. Искал да скача от покрива на сграда. Лежал в психиатрията 6 месеца. На лекарства. След това напуска работа, спира лекарствата, става отшелник, сега живее на остров Крит, спи в колиби, пещери, каквото намери. И си е напълно нормален сега. След като излиза от матрицата и зарязва работата, започвайки да живее на свобода себе си, а не това, което се очаква от всички, оздравява. Факт. Такъв тип болест може да е признак, че живееш по начин, който противоречи на пътя на душата ти. И аз имах паник атаки на работата, които точно и само там са се проявявали, никога в друга ситуация. 2-3 години се борих в това разстройство. Ходих на психолог 1 година, не съм пил никакви лекарства. Но някакси успях да го преодолея от 5 години без да напускам същата работа, но беше голяма вътрешна работа и борба. Обществото ни принуждава да живеем по начин, противен на природата на нашата душа. Ние не сме направени, за да функционираме като роботи на работа по 8 часа на ден, а някои и по повече.
Матрицата е така направена, че за да си плащаш разходите, трябва да ходиш на работа. Но ако имаш изход от този омагьосан кръг, и имаш възможност да живееш в свобода, не ти се случват всички тези болести. Защото природата на душата е свободата. И само чувствайки и имайки свобода, може да бъде щастлива. Никой не иска да ходи на работа 40 години всеки божи ден. Колкото и интересна да е работата, всеки би искал да има повече отпуска. Защото отпуската означава свобода.