Не съм специалист по метро ОТ, а съм си чист СЦБ-ист от НКЖИ и може да съм старомоден, ама някак не ми се вързва без сериозни релсови вериги, или поне броячни точки да можеш да гарантираш истинска сигурност на движението
Забрави всичко, което знаеш за ОТ в НКЖИ, когато говорим за метро. Не ми се рови сега за точната концепция (имам литературата, но не съм я чел подробно), но при М3 има броячи на оси (релсови вериги вече никой не ползва за ново строителство), има и заетост по участъци, но влаковете се движат автоматично по система, наречена CBTC, която по същество споделя еднакви принципи с ETCS ниво 2 - влакът сам определя къде се намира чрез бализи в междурелсието (стандартни евробализи, само с различен софтуер) и комуникира с ОТ чрез радиовръзка, получавайки информация до къде и как има право да се движи. Местата на виртуалните проходни светофори са маркирани със стандартните за ETCS жълто-сини табели, които ако машинистът кара ръчно, са визуален ориентир какво не трябва да подминава, ако на дисплея има информация, че трябва да спре (виртуално "затворен" светофор).
Технически от това което съм учил за АБ и интервали на движение знам, че най-ключова дори при АЛС ти е дължината на спирачния път или да го наречем сигнална дистанция. Дори при изключени светофори и движение по АЛС трябва да се следи това - но нямам информация за спирачния път на метрото - ако е 120-150 метра е супер.
Както казах, забрави всичко, което си учил за АБ и АЛС, когато говорим за метро. Спирачният път на метрото е доста повече от 120 метра, когато се движи с максимална скорост, но системата за АЛС/АРС (при старото метро) принуждава машиниста да започне да намалява скоростта на стъпки от по 20 км/ч във всеки следващ 120-метров участък, приближавайки се към затворен светофор или зает участък (при движение без светофори). Така в началото на последния свободен участък или такъв пред затворен светофор, влакът трябва да влезе със скорост до 20 км/ч. Навлизането в зает участък или такъв зад затворен светофор води до автоматично спиране, освен ако машинистът ръчно не го предотврати, съзнателно навлизайки в забранения участък, за което естествено си има процедури. Технически, тези 120-метрови участъци са релсови вериги, в които контролният ток е кодиран, а отпред на влака има антена, която регистрира този ток. Във влака сигналът се декодира и се интерпретира на каква максимална скорост отговаря. Винаги захранващият край на релсовата верига е пред влака и така зад него контролен ток няма (влакът вече го е шунтирал). Така липсата на контролен ток означава зает участък.
Колкото и нетипично за железницата да звучи, принципно подобна система (от която всъщност се е наложило понятието АЛС) работеше в участъка София-Карлово, когато там имаше АБ с проходни сигнали и продължава да се ползва в Русия и някои други страни от Централна и Източна Европа. Естествено там участъците не са по 120 метра, а целият блок-участък е една релсова верига, съответно влакът възприема един и същ кодиран сигнал, отговарящ на показанието на следващия проходен светофор.