Развитието на софийската инфраструктура през годините

[ozzy]

"Магистралата, която ни е нужна" - статия, посветена на неудобствата от строителството на Цариградско шосе, недовършените подлези и т.н., от вестник Поглед, 23.12.1974г.:

[mlk]

Видно е как все едно е писано днес - все същите оправдания се ползват и сега. Времето на комунизма формално е минало, но почините и (раз)граденият манталитет са си останали.

[Magirus deutz]

Две статии свързани с разширението на бул.Ленин(Цариградско шосе).
Първата е от 1971г., а втората - от 1974г..
Източник

[vasko]

Съсед на мои съученик, стар жител на ж.к. Младост-3, е работил в общината по времето на социализма. Той е работил в някаква техническата служба. Той не е отговарял за изработването на плановете, ами по-скоро е имал достъп до тях. Работел е в отдел, който е отговарял за източната част на София, а по-късно и конкретно за ж.к. Младост.

От доста време исках да разговарям с него (още когато спорехме в темата за транспортното обслужване на ж.к. Млаодст относно бул. "Александър Малинов" и плановете за него). Скоро време имах тази възможност. Сега ще ви споделя какво ми разказа човекът. 

В началото на 60-те години на миналия век е започнало създаването на план за изграждането на новия комплекс ж.к. Младост. По това време на сегашната територия на комплакса е имало една казарма (в района на днешния пазар Младост-1) и школата на МВР. Всичко останало е било ниви.

Първоначалният план за комплекса е включвал ж.к. Младост-1, ж.к. Младост-2 и ж.к. Младост-3. Първоначално е била разработена всякакъв вид инфраструктура за тези части, а подробният градоустройствен план е бил разработван последователно за всяка част като се започне от ж.к. Младост-1. Строителството е следвало същата последователност. В началото, ж.к. Младост-4 е бил само идеен проект, оставен за малко по-нататък във времето. В самото начало за него е било определено местоположението му и съвсем грубо са били начертани основните артерии.

Първоначалната идея за пътната инфраструктура е била да има един централен квартален булевард, който да свързва бул. "Ленин" с школата на МВР (централният вход е бил, където сега се намира входът за 7 РПУ). Всяка част на комплекса е трябвало да има по няколо входно-изходни улички, които да се вливат в централния булевард. Само бъдещият ж.к. Младост-4 е нямало да има директна връзка с този булевард. Градският транспорт и жителите от ж.к. Младост-4 е трябвало да преминават през ж.к. Младост-3, за да достигнат централния квартален булевард (да минават по днешните улици "Филип Аврамов" и "Д-р Атанас Москов").

Следователно, по първоначален проект бул. "Александър Малинов" е трябвало да бъде само от бул. "Цариградско шосе" до днешния заден вход на Академията на МВР (вход за 7 РПУ). И така е бил реализиран.

В началото на 80-те години на миналия век бил проектиран нов булевард - той е трябвало да свързва бул. "Ленин" с Оковоръстния път и да минава през ж.к. Младост-3 и покрай ж.к. Младост-2. От него днес са изградени само две части - ул. "Александър Паскалев" и малкото парче в края на ж.к. Младост-2 (южно от бл. 201). Този булевард е трябвало да започва някъде в района на отклонението за кабинковия лифт Симеоново да пресича бул. "Св. Климент Охридски", да преминава между академията на МВР и ж.к. Младост-2, диагонално към  ул. "Александър Паскалев", по нея, през полето между ж.к. Младост и кв. Горубляне, през кв. Горубляне по трасето на ул. "Цветна градина" и до бул. "Цариградско шосе".

В края на 70-те години е дошла идеята за комплекс "Знаме на мира" (Камбаните), който много бързо е бил построен южно от все още довършващия се ж.к. Младост-4.

Това е наложило много бърза промяна в инфраструктурните планове на ж.к. Младост. Трябвало е да се измисли удобна връзка на Камбаните с бул. "Ленин" и летището. Това съвпада със създаването на идеята, че Околовръстния път ще е с магистрални габарити. Във връзка с всички тези неща е създаден проектът за огромния пътен възел "Знаме на мира", а заедно с него и планът за продължаване на централния булевард на ж.к. Младост до този възел. Тогава е преценено, че едно от двете платна на старата част на булеварда ще бъде извадено, а другото ще се превърне в двупосочна улица за да обслужва шоклата на МВР и евентуално личните автомобили на жителите от горните блокове на ж.к. Младост-2. Доста интересно кръстовище е било планирано. 

Тъй като планирането и строежа на новата част на булеварда и пътния възел се бавели, бил направен временен байпас, който да свързва централния булевард с Околовръстния път и Камбаните, който служел и за допълнителна връзка с ж.к. Младост-4.  Този байпас трябвало да бъде премахнат след откриването на новата част на булеварда, заедно с едно от платната на старата част.

Относно градския транспорт:

Най-първоначалните планове за транспорта в Младост предвиждали линии, които се движели по централния булевард и се отклонявали до обръщала във всяка част на квартала. Единственото изключение бил ж.к. Младост-3. На негова територия не било предвидено обръщало, тъй като се предвиждало да има линии до ж.к. Младост-4, които да преминават през ж.к. Младост-3 и да го обслужват. А до построяването на ж.к. Младост-4 трябвало да има линия, която временно да обръща по уличките на ж.к. Младост-3.

Едното направление на линиите към ж.к. Младост-4 е трябвало да минава по днешната ул. "Филип Аврамов", а другото по днешната ул. "Д-р Атанас Москов". По този начин са щели да бъдат обслужвани и двете части на комплекса едновременно.

А76 е трябвало да минава по ул. "Д-р Атанас Москов" до ж.к. Младост-4. Но когато бил посторен временния байпас порай школата на МВР, оттам упражнили натиск като искали да има автобус, който да минава покрай школата. За това линията била пусната по байпаса. Но това било временно. Първоначално се очаквало още в средата на 80-те години новата част на централния булевард да бъде готова и А76 да преминава пред нея и да има спирка пред новия централен вход на школата. Спирка "бл. 202" била временна. Там никога не било предвиждано да се движи постоянна линия на градския транспорт.

Дори, ако не бил натиска от страна на министерството на вътрешните работи, по план не би трябвало да има никакъв градски транспорт по новата част на булеварда между "Д-р Атанас Москов"/"Акад. Александър Теодоров-Балан" и Околовръстен път.

Било преценено, че А106 и А306 (по-късно само втората линия) обслужвали предостатъчно добре ж.к. Младост-2.

Това е причината, когато реконструирали централния булевард, да не сложат джобове за спирки на спирка "бл. 202". Тя е била временна.

В началото на 80-те години бил започнат проекта за ж.к. Младост-1А. Най-любопитната част е, че и за него се е предвиждало да има транспорт. Съоръжението в края на квартала наистина е било предвидено за обръщало, но то било само за единия вариант. По принцип имало два варианта. Единият - автобусна линия да минава двупосочно покрай училището до това обръщало, а другият - автобусна линия, която обръща посоката на движение като обикаля целия квартал.

Друго любопитно, е че сподед първоначалните проекти е трябвало да има още тролейбусни линии, които да обслужват и другите части на комплекса. След ремонта на бул. "Ленин" се взело решение, че нямало смисъл да се инвестира в толкова много контактна мрежа. Освен това в България сме си имали завод за автобуси, а не за тролейбуси. Дори когато ставало дума за внос, автобусите били по-достъпни от тролейбусите. Горивото било много евтино. За съжаление, това са били факторите, поради които Младост (почти) няма екологичен тролейбусен транспорт. 

Извинявам се, ако някъде има допуснати технически правописни грешки!

[blagun]

Малко трябва да коригираш хронологията. Младост-3 е в края на 70-те, Младост-4 - 1981, Младост-1А - 1985.
Колкото до южната част на Малинов и бул.Паскалев - това беше във втората половина на 80-те във връзка с амбициите на Иван Славков София да поеме Зимни олимпийски игри през 1992 и после през 1994 г. Олимпийското село трябваше да е в Малинова долина, а напречният булевард трябваше да свърже Олимпийското село по Малинов (тогава Людмила Живкова) с Аерогарата. Децата по асамблеите ги настаняваха в Студентски град, т.е. не идваха от Аерогарата директно на Камбаните.

[vasko]

Малко трябва да коригираш хронологията. Младост-3 е в края на 70-те, Младост-4 - 1981, Младост-1А - 1985.

Аз мисля, че долу-горе това съм обяснил в горния си пост.

Но все пак не мога да гарантирам, че хронологията и годините са 100% верни. Доколкото разбрах, човекът, с който разговарях, е на около 80 години и той самият каза, че някои неща леко му "бягат" като години.

Колкото до южната част на Малинов и бул.Паскалев - това беше във втората половина на 80-те във връзка с амбициите на Иван Славков София да поеме Зимни олимпийски игри през 1992 и после през 1994 г. Олимпийското село трябваше да е в Малинова долина, а напречният булевард трябваше да свърже Олимпийското село по Малинов (тогава Людмила Живкова) с Аерогарата.

Всъщност не съм много сигурен дали човекът датира точно плановете и частичната реализация на този проект.

Той обясни, че този проект е една от причините за забавянето на новата отсечка на центрания булевард и пътния възел с Околовръстен път. Това е било така, тъй като тези два проекта са били нещо като конкуренти. Имало е дебади дали е трябвало и двата да се строят; дали няма да имат сходни функции и т.н.

И за това написах, че проектът за този напречен булевард е бил през 80-те години на миналия век. 

Децата по асамблеите ги настаняваха в Студентски град, т.е. не идваха от Аерогарата директно на Камбаните.

Доколкото разбирам, целта е била да има удобна връзка, по която да миват важните, официални гости на фестивала. И също така връзка с бул. "Ленин" по който лесно се достигало до центъра, където били значителна част от изявите, свързани с фестивала.

[blagun]

По принцип директно правителствено трасе Аерогара-СОП-резиденция Бояна не беше с особен приоритет. Те побързаха да направят естакадата (Брюксел), а делегациите идваха по Брюксел-Цариградско. На Орлов мост пред сладкарница Царевец бяха посрещани от кмета и им беше връчван ключът на София. Нататък използваха бул.България за връзка между сградите на властта и резиденция Бояна. Когато бай Тошо започна да спи на резиденция Банкя, вече нямаше толкова пари в бюджета, иначе нямаше сега да се чудим, кога ще се построи отсечката Бъкстон-АМ Люлин от СОП. Така че планове е имало, но нищо - по изпълнението им.
Докато нещата с кандидатсването за олимпиада бяха по-спешни, затова се е започнала връзката между Аерогарата и Олимпийското село. Очевидно за толкова малко време нямаше как да се направи метро за тази отсечка, така че единственото решение е скоростен булевард през незастроена тогава отсечка. Беше започнат и колектор от Малинова долина до Студентски град, но провалените кандидатури за олимпиада и промените го замразиха и до днешни години Малинова долина е с крайно лошо градоустройство.
По принцип замисълът беше олимпиадата да се разиграва на Витоша и южните квартали, така че и да я бяхме спечелили, надали щеше да се изгради инфраструктура, отговаряща на най-болезнените нужди на София. Единствено Витоша щеше да се напълни с малко експлоатирани съоръжения.