То идеята за линия до Копитото не е лоша - защо не пуснат коли до там в почивни дни с хубаво време и вечерни. То и без друго е популярно като нощна дестинация. Особено ако ограничат достъпа с коли, че пътя нагоре е царството на неможачите с бмв-та
На базата на псевдонима ти предполагам, че си роден 99 година. което е чудесно! Млад човек, на когото обществото трябва да разчита за бъдещето.
Сега ще ти разкажа истории от времена, когато не си бил роден. Края на 70-те години и началото на 80-те години. Тогава бяха моите студентски години. тогава имаше линия 62 до Копитото. Понеже спомена вечерни курсове - тогава последният курс по тази линия от Копитото надолу към града беше точно в полунощ.
Сега ще ти кажа какво правихме с моите връстници тогава. Нямахме нужда от БМВ. Взимаме си по една бира (или кой - каквото иска) и се качваме горе. Тогава нямаше телевизионна кула. до горната станция на лифта имаше една много красива каменна наблюдателница на гледката към града. Обикновено винаги беше пълна с хора. Затова и много пъти се случваше да се настаним на камъните под лифтовата станция. знам, че и днес хората се събират на тези камъни. Преди десетина години ходих последно там и направо се шокирах колко опасно изглежда отиването до въпросните камъни. Аз ходих през деня. мога само да си представя колко неприятно изглежда нощем. Преди пътеката до камъните се поддържаше имаше осветление от лифтовата станция. И самите камъни точно под станцията се поддържаха чисти. И там си изкархвахме цялата вечер на лаф-моабет. И се прибирахме с някои от последните курсове на 62.
За тези, които живеехме по-далече - трябваше най-късно курсът, който тръгваше отгоре в 11 часа. Така успявахме да хванем един от последните курсове на трамвай 19 до Дървеница. оттам колегите от провинцията се прибираха пеша към Студентски град, а аз - пеша към Младост. последния 88 вече беше минал. Бях млад и не ми пречеше да се прибера пеш.
Друго което правихме тогава беше да заведеш гадже горе, за да се поцелувате на гледката на нощна София. И пак се прибирахме с последните курсове на 62. При тази ситуация вече се съобразяваш къде живее гаджето, за да не я караш да ходи пеш. Пред-пред последният курс от Копитото надолу беше някъде към 22:15-22:20. С него вече си гарантираш, че може да си хванеш всякаква друга линия долу в града. Тогава последните курсове по основните линии на градския транспорт тръгваха около полунощ. Случвало ми се е да изпратя мадамата с градски транспорт (например до Студентски град) и после пак да се прибирам пеша до Младост.
Понякога се качвахме с последните врътки на лифта, оставахме горе, за да дочакаме да се стъмни и после се прибирахме с линия 62. Билета за лифта в посока беше 30 стотинки, а за автобуса в посока - 60 стотинки. Така човек си избиваше парите за една бира.
Разбира се - ходили сме и през деня да гледаме София от горе. тогава също е красиво. А най-красиво беше от терасата на ресторанта на хотела, който е на последната спирка на 62 (доколкото знам - сега хотелът е затворен). Взимаш си тройка кебапчета с гарнитура, една бира и се наслаждаваш на София от високо! А можеше да отидеш на терасата на ресторанта и без консумация. Никой не те спираше. А терасата беше на няколко нива и оттам се виждаше целия град. на ръба на най-долното ниво имаше красив парапет, на който се настаняваха всички зяпачи, които бяха без консумация.
Смятам, че е добра идея да се възстанови линия 62 до Копитото. Не знам къде би било добра идея да тръгва от София. Мисля си, че е добра идея да се пуснат късни курсове. И последните два курса отгоре да бъдат около полунощ и около 1 часа след полунощ. Но вместо до обичайната си крайна станция - тези два курса да бъдат удължени до площад Батенберг и да пристигат там във времето за връзка с нощните линии.
