Много ми е интересно:
1. Ако СО бяха купили най-хубавите и скъпи автобуси, които имат най-ниски експлоатационни разходи, и съответно щеше наиситне да има най-ниска TCO, колко щяхте да ревете тогава - защо се купува най-скъпото?
2. Как си представяте че един доставчик може да бъде задължен наистина да спази обявения разход на гориво? Избираш по оферти, дори и мостра да искаш, това нищо не променя. Купуваш 100 автобуса и виждаш че не отговарят на декларираното (раждясват, харчат много). По какъв начин си представяте че СО може да върне тези и да достави 100 автобуса от следващия спечелил? За това най-голяма тежест се дава на първоначалната цена, а пък другото - както стане.
3. Критериите са повече от недомислени и показват колко е ъкъла не на ръководството на СО, а на тези които вършат истниската работа. И които вие навсякъде възхвалявате. Ама те толкова си могат горките. Началникът само подписва и носи отговорност (и голяма заплата). Ръководството е виновно до толкова, до колкото не е изринало с лопатата некадърните си специалисти, които са решили да оценяват градски автобус по "ЛИТРОВА МОЩНОСТ kW/dm3; тежест: 10". А китайчетата много хубаво са си направили сметката - печелят си по точки, пък после - могат да ти обещаят да им купиш още няколко от "евтиниките". Ако не искаш - може да си останеш и без тези допълнителни бройки. Да не би да мислите че председателката на партията ще се срещне с Цун Кай Х.й или както се нарича техния председател, и СО ще получи обезщетение за ръждата, коята се е появила преди обещаните 120 месеца?