Мисля че бъркате анкета с референдум. Това не е референдум! За да бъде представителна една анкета (с нива на представителност 95% и грешка 1% - сравнително допустими критерии в нашия случай) при население от 1,5 милиона души е необходимо в нея да участват около 9500 души. Чисто статистически мисля че анкетата е представителна и легитимна, защото е разпространена в широк кръг от потенциални заинтересовани. Моля с това темата за легитимност да се прекрати.
Не искам да Ви обидя или нещо такова, но изобщо не разбирате от статистическа представителност!
Първо, който и специалист в областта да попитате, ще каже, че представителност по Интернет
не може да се постигне! Каквото и да се направи - абсолютно невъзможно е! Това се дължи на факта, че няма как да сме сигурни кой е насреща - какви пречи един мъж да от отбележи, че е жена в анкетата; или тя да бъде попълнена от 5 годишно дете; или пък да бъде попълнена от жител на Пловдив или на Лондон и много други подобни?
Второ, представителността и рискът за грешка се допълват до 100%. Най-често допусканият риск за грешка е 0,5-2%. Съответно представителността в тези случаи е 98-99,5%.
Трето, при население от ~ 1 300 000 души в Столична община, за представителност са предостатъчни 800 анкети. При национални представителни проучвания се правят 1200-1500 анкети.
Четвърто, най-важното - методът за подбор на респондентите. Тъй като основният критерий е те да са жители на СО, то значи те се търсят на адрес. Трябва да се намерят респонденти от всички квартали и населени места на СО. Използват се специални формули, чрез които се генерират конкретни географски координати за всеки квартал/населено място. На анкетьора се дава карта с точно отбелязано място. Той отива там и търси най-близкото възможно жилищно формирование (къща, апартамент и т.н.) до отбелязаната точка на карта. Дори посоката в която трябва да търси от въпросната точка е отбелязана и тя е преценена с въпросните формули от по-горе.
Когато намери търсеното жилищно формирование, може да има допълнителни изисквания - да помоли да излезе най-възрастния член на домакинството; или най-младия; или мъж или жена и т.н. Може и да няма изисквания - който пръв излезе, той ще бъде анкетиран. Това зависи от спецификата на конкретното допитване. Ако анкетьорът не намери никого на въпросния адрес или пък няма човек, който отговаря на изискванията (пол, възраст, социален статус и т.н.), си има специални правила, по които анкетьорът да потърси друга единица за анкетиране - съседната врата; през 3 врати и т.н.
След като свърши с първата анкета, анкетьорът продължава в отбелязаната посока с определена "стъпка" - през Х врати/адреса. За голям град като София, Х сигурно ще е двуцифрено число. И така докато не направи определен брой анкети за съответния квартал.
Това е
представителност! Всичко това ми е разказано от студент по Социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". А пък той ги учи тези работи от едни от най-добрите преподаватели в областта, които освен това работят в социологически агенции и други институции, където се извършват допитвания до общественото мнение.
