Нереализирани проекти

[ozzy]

Е, по-добре да го бяха преформатирали като парк в Младост. А между другото, винаги съм се замислял защо не са направили от Въртопа-парк истински парк. Много по-подходящо място за Източен парк от това което в момента се гласи за такъв парк.

Ами да ги бяха направили комунистите, ама по-важно е било да строят панелки и заводи. Благодарение на реституцията, бъдещите паркове Източен и Въртопа са основно частни имоти. За да стане от тези земи парк, общината трябва да се изръси милиони, което надали ще стане в близките 20 години. С частични изменения на ПУП инвеститорите могат да си построят (почти) всичко. Наскоро общинският съветник Воислав Тодоров беше писал в профила си във фейсбук, че за един имот във Въртопа парк, зад бензиностанция Еко, е било внесено изменение на ПУП - от парк да стане СМФ, но, за щастие, не е минало.

По-големият проблем е, че Общината няма ресурса да поддържа вече съществуващите паркове. Хубаво е, че направиха парк Възраждане, макар и почти да няма дървета. Но голяма част от Южния парк (около 270 декара) са частни имоти. В Борисовата също има, макар и по-малко. Последно като минавах с колело през Борисовата, ми направи впечатление колко е занемарена, по голяма част от алеите се движат коли, настилката е изровена и е кално. А Западният парк е частично изсечен от римляните...

[stankos]

Слава богу, че не е построена тази грандиозна глупост плавателен канал Панчарево - Павлово! Мисълта за градски воден транспорт е трагикомична !

[RADOCVET]

Иво, това със "само 76" е било логато не си бил роден. Преди 213 имаше 276, също така 111 и 114.

[Ivo]

Мда, то се получи че 213 замени 276, помня и 114 беше през Дървеница до 4-ти км. с Чавдар 11Г5. Началото да 90-те замалко е имало и 125.

[passenger]

2 нереализирани проекта:

1. Софийският Миниград







Цялата статия http://socbg.com/2015/07/%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4.html

2. Гората на приказките



Цялата статия http://socbg.com/2015/11/%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F.html

Двата проекта щяли да имат връзка помежду си, предвидените терени - до Зоопарка, ако правилно съм разбрал.

[difian]

В темата за ретро снимки Васко спомена нереализирания плавателен канал в София. Та да не правя офтоп в онази тема, да питам тук - къде точно в Младост трябваше да минава канала - някъде в близост до днешния Ляпчев ли?

Онзи ден се загледах, че трасето продължава да го има и в настоящия ОУП на София, макар че не знам, какво трябва да значи "оводнителен канал".

Схеми ОУП (Инженерни мрежи - открити водни течения)

[passenger]

Юхууу, значи имаме още шанс да не ходим чак до Белград или Скопие за разходка с корабче по река

[New_Passenger]

Ако някой знае нещо повече за проекта на булевард южно от бъдещия пробив на Каблешков и Кутев? Започва от Черни връх, а в района на днешния квартал Витоша се разделя на два булеварда - единия е по-на юг и свързва Черни връх с Горубляне, и другия свързва Черни връх с Ляпчев, Копенхаген и т.н.

Едно време имаше и планове за пробив на Петко Ю.Тодоров чак до СОП, което може да означава и разширяване на някоя от съществуващите улици (Луи Айер примерно) със съответните размери. Този проект както и гореспоменатия съществено биха облекчили комуникациите в южните квартали.

[blagun]

1. Ако някой знае нещо повече за проекта на булевард южно от бъдещия пробив на Каблешков и Кутев? Започва от Черни връх, а в района на днешния квартал Витоша се разделя на два булеварда - единия е по-на юг и свързва Черни връх с Горубляне, и другия свързва Черни връх с Ляпчев, Копенхаген и т.н.

2. Едно време имаше и планове за пробив на Петко Ю.Тодоров чак до СОП, което може да означава и разширяване на някоя от съществуващите улици (Луи Айер примерно) със съответните размери. Този проект както и гореспоменатия съществено биха облекчили комуникациите в южните квартали.

Въпросите се отнасят за предвидени по ОУП и все още неизпълнени проекти, а не за зарязани такива.

1. По ОУП южната тангента на кв. Витоша минава по продължение на ул. Иван Странски от Симеоновско шосе до Черни връх и нататък на запад пресича България по Българска легия и стига до Бъкстон. В посока източно от Студентски град минава южно от НСА, пресича Климент Охридски и в Младост се качва по ул. Ал.Паскалев.

2. Луи Айер е даден да стига до южната дъга на СОП.

ОУП се намира ето тук: http://www.isofmap.bg/

[New_Passenger]

Явно са on hold. За другите проекти (Каблешков, Копенхаген) от време на време има информация в медиите, докато гореспоменатите проекти изобщо не се споменават. Никъде.

https://forum.gtsofia.info/index.php?topic=1386.msg100172446#msg100172446

На тази карта от началото на 90-те е изобразена тази южна тангента която започва от Черни връх и после в кв.Витоша разклонения - едното отива към Ляпчев, другото (реалната южна тангента) - към Горубляне.

[New_Passenger]

Една изчерпателна архивна статия за олимпийска София:

Олимпийско домакинство можеше да ни даде магистрала до Боровец
Щяхме да имаме и метро, ако София бе получила зимни игри
29 юли 1996, 11:46



Точно преди 10 години София се кандидатира за домакин на зимни олимпийски игри. Надпреварата бе за ХVI зимна олимпиада през 1992 г. В годините на неограниченото финансиране на държавни проекти едно такова събитие щеше да донесе на българската столица страшно много нови обекти. Нямаше да е чудно, ако сега имахме дори магистрала от София до зимния курорт Боровец.

Плановете, инициирани от председателя на Българския олимпийски комитет Иван Славков, бяха наистина сериозни. Предвиждаше се изграждането на цял национален център за зимни спортове със стадион и леден овал плюс няколко зимни спортни обекта.

Стадионът, наречен "София-92" (номер 2 на плана), беше предназначен за хокей на лед и фигурно пързаляне. Той щеше да бъде изграден близо до Околовръстното шосе в подножието на Витоша. В комплекс с него щеше да се направи и овал за бързо пързаляне с кънки (номер 3).

Планираше се изграждане на олимпийско село в квартал "Малинова долина". В него щеше да има поне 5000 легла.

Другият голям център щеше да е в Бояна (4). Той бе предвиден за състезанията по бобслей, шейнички и ски-скокове. Съоръжението изглежда много ефектно на рисувания план.

На "Алеко" щеше да е алпийският център (5). Той включва писти за спускане и супергигантски слалом, отделно за гигантски слалом и слалом, както и тренировъчна писта.

Състезанията по ски северни дисциплини и биатлон щяха да се провеждат на планирания център "Златните мостове" (6).

Леденият стадион вече имаше готов проект по времето на кандидатурата през 1986 г. В проспекта си София обясняваше, че може да се наложи проектът да се осъвремени, но независимо от това обектът ще бъде готов до 1990 г., за да посрещне други спортни събития преди игрите.

Вторият голям проект според плановете беше олимпийското село. "По своята същност това е нов софийски комплекс, проектът му е готов и той ще бъде изграден до май 1991 г.", гарантираха документите. Пак според тях селото щеше да съдържа блокчета на 3 до 5 етажа, а началото на кабинковия лифт за "Алеко" ще бъде само на 200 метра от него.

Пресцентърът естествено бе планиран за Националния дворец на културата, който тогава носеше името "Людмила Живкова".

Пистите на "Алеко" трябваше да бъдат завършени през 1989 г., а на "Златните мостове" - още през 1987 г. Там се очакваше да се отдели малко повече време за изграждане на стадион за биатлон и нов хотел - до 1990 г.

Обектът за ски-скокове щеше да е готов през 1989 г., а за бобслей - през 1990 г.

Мотото на кампанията бе "Витоша - една планина в града". Всички снимки по агитационните материали и в книжката, която съдържаше отговорите на претенциите на международните федерации по зимни спортове, показваха спортни и други обекти от София на фона на заснежената Витоша. Дори храм-паметникът "Александър Невски" бе сниман така, че изглеждаше в самото подножие на планината.

Още тогава доста хора, които разбираха от нещата, смятаха, че ако София получи домакинството, плановете няма да се спазят. Предполагаше се, че повечето състезания ще бъдат преместени на Боровец, където има по-добри обекти за професионален спорт. София щеше да си остане фактическият домакин. Спортисти и журналисти щяха да бъдат настанени в града.

Тогава всички строителни усилия щяха да се хвърлят в максимално улесняване на транспорта между София и Боровец. Между града и курорта със сигурност щеше да се изгради съвсем нов път вместо сегашното криволичещо шосе. Практически столицата щеше да получи истинска магистрала, която да позволява да се стига до Боровец за половин час.

Нещо, което със сигурност щяхме да имаме, бе метрото. През 1986 г. то е включено в обещаната от София инфраструктура за игрите. Планира се станция на метрото да има в олимпийското село. Тава практически означава, че то трябва да бъде завършено почти в целия град.

Дори в най-пестеливия си вариант олимпийските игри в София щяха да донесат на България няколко нови спортни обекта, изградени по най-модерни технологии. Организационният комитет гарантираше, че финансирането на комуникациите и инфраструктурата е залегнало в плана за държавния бюджет през петилетката 1986-90 г. В документите съвсем официално се твърдеше, че националният зимен комплекс ще бъде построен с безплатна работа на доброволни начала от страна на софийските граждани.

Японският хотел, тогава под името "Витоша - Ню Отани", бе определен да подслони членовете на МОК за редовната му сесия по време на игрите.

Твърде вероятно бе голяма част от финансирането да се поеме от Международния олимпийски комитет. Може би това спря неговите членове освен, разбира се, фактът, че България бе социалистическа страна. Зимната олимпиада за 1992 г. бе дадена на френския курорт Албервил.

Все пак София не се провали изцяло в гласуването и това провокира втора кандидатура, още повече че дойде изненадващо решение за провеждане на игри през зимата на 1994 г. Българската столица отново бе изпреварена, този път от малкото норвежко градче Лилехамер.

[ooleg]

Дрън-дрън че пляс!
Добре, че ни резнаха тогава за игрите, че като помним каква беше 1989та дето нямаше сапун и тоалетна хартия, пък после за Луканов 1990 та да не говорим с режима на тока дето го въведаха докато сме на разходка в Китен през началото на септември, пък после 1991ва година как се радвах като имаше салам и сирене в магазина без купони!!!
Пък тая статия от 1996та година докато са я писали как убиха Луканов, пък после като станаха пенсиите цели 10$!!

Едит: А туй дето бай Тодор направи лятото на 1989та на турците да ги изгодни в Турция само на олимпийски игри щяхме да станем през 1992ра!

http://www.lostbulgaria.com/index.php?cat=11


Изпратено от моят Moto C с помощта на Tapatalk

[New_Passenger]

При създалото се положение - да. Но когато икономиката е стабилна - защо не? Всеки олимпийски град е атрактивен за бъдещи световни купи тъй като има подходящи зали и съоръжения.
Я си представете при една стабилна ситуация (без значение какъв е режимът) ако София беше спечелила? Лифтът Симеоново щеше да е удължен близо до Малинова долина. Със сигурност щеше да има метро от ЦЖПГ до Малинова долина и днешния М2 щеше да бъде М1 и да изпревари Люлин-Младост.

Откъс от книгата на здф. Йордан Гълъбов

„СКИ СПОРТЪТ – поява и развитие“, издадена 1988 г.

Далеч назад остана времето, когато българските скиори само научаваха, че някъде се провеждат Олимпийски зимни игри. Преди повече от половин век те отбелязаха и първото си участие в тях. Но никои не е посмявал и да мечтае дори, че ние можем да предложим домакинство за тяхното провеждане. Ето че и това време доиде, когато трябваше да мерим ръст с такива популярни зимни центрове като Албертвил (Франция), Фалун (Швеция), Кортина д’Ампецо (Италия), Берхтесгаден (Федерална Република Германия), Анкоридж (Съединени Американски Щати) и Лилехамер (Норвегия) за игрите през 1992 г. Предложихме София с Витоша.

Добре известно е какви възможности са необходими за една такава грандиозна задача: финансови, материално-технически, организационни, социално-битови и много други. БОК и ЦС на БСФС, подкрепени с правителствено решение, задълбочено оцениха какво има и какво от необходимото може да бъде направено в София и на Витоша и кандидатурата на нашата столица беше официално подадена в МОК. Разчиташе се и на досегашната роля на България в международното спортно и олимпийско движение, на факта, че тя е една от 13-те страни, участнички в първите съвременни олимпийски игри, на приноса на нашата страна в популяризирането и утвърждаването на високохуманните принципи на олимпизма и на неговата роля за световен мир.

17 октомври 1986 г. В седалището на МОК в Лозана се провежда неговата 91-ва сесия. Една от най-важните задачи пред членовете на комитета е изборът на домакин за Олимпийските зимни игри през 1992 г. Борбата между отделните кандидатури бе пред своята кулминация. А беше наистина борба. Защото многочислени (с изключение на София) експедиции на градовете-кандидати бяха дошли на брега на Леманското езеро, за да защитават и доказват предимствата си. От всички само Кортина д’Ампецо бе вече домакин на Игрите, а Фалун провеждаше вече четвъртата си кандидатска кампания, въпреки че Швеция е добре известна с успехите си в зимните спортове. Борбата излезе от рамките на националните спортни организации и почти навсякъде прие формата на държавна задача. Достигнат бе невиждан връх в конкуренцията с огромна по мащабите си предварителна агитация, пропаганда и реклама, посещения на видни спортни и политически дейци, вложени бяха колосални суми. Само малкото норвежко селце Лилехамер до деня на гласуването бе изразходвало три милиона долара в рекламната си кампания. През целия период на кампанията по кандидатурите и на самото им представяне пред членовете на МОК, начело на делегациите на Швеция и Норвегия бяха техните крале – Крал Густав XV и Олав V. Френският премиер Жак Ширак непрекъснато сновеше между членовете на МОК, а в помощ на Албертвил бяха такива крупни спонсори като фирмите „Ситроен“, „Рено“, „Евиан“ и много други, за да се стигне до фабриката за производство на ножчета „Спинел“ в Савоя. За икономии (никой…) не мислеше. 160 ентусиазирани привърженици на кандидатурата на столицата на Аляска бяха навсякъде из седалището на МОК в Лозана, развяваха знамена и плакати, скандираха и приканваха членовете на МОК да гласуват за Анкоридж. Множеството от разнообразни реклами, тържествени банкети, приеми и коктейли, разноцветни сувенири и шумни групи от ентусиазирани агитатори достигна небивало равнище (нещо, което финансово по-слабите не можеха да си позволят…)

Начело на италианската пропагандна кампания, освен правителството и добре подготвената делегация, бе световни известната кинозвезда Джина Лобриджида. В павилиона на шведската делегация гостите посрещаше легендарният Ингемар Стенмарк. Беше пределно ясно, че борбата ще бъде наистина крайно оспорвана. Нашата кандидатура не разчиташе единствено на самоцелен шум и реклама. Зад нея стояха гаранциите на държавата, а София бе доказала признатите си възможности за домакин и организатор на състезания от най-висок ранг. Кампанията ни се водеше в името на мира и дружбата между народите, в името на високоблагородните идеали на олимпизма и на Пиер дьо Кубертен, намерили място в неговата ода „О, спорт, ти си мир“ и в издигнатия от нашата страна девиз на олимпийския конгрес във Варна „Спортът за един мирен свят“.

Делегацията ни се ръководеше от Георги Йорданов, заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета за духовно развитие. В нея бяха включени членът на МОК генерал-полковник Владимир Стойчев – почетен председател на БОК, председателят на БОК Иван Славков, председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, председателят на Българската федерация по ски Васил Попов и най-именитият ни скиор Петър Попангелов.

Тайното гласуване бе продължително и напрегнато. Предварителните анализи на възможностите, сочени от американската преса, предвиждаха победа на Фалун, а София бе оставена последна. В началото на гласуването, поне това предвиждане за София бе опровергано. След първия тур с най-много гласове бе нашата столица, макар и недостатъчни за спечелване на домакинството. В общо петте тура, София бе два пъти на първо място и три пъти на второ. Накрай победата спечели Албертвил, ние останахме на второ място, а Фалун – на трето…

Неизбежен е въпросът трябва ли да сме огорчени и загубихме ли много. Действително не спечелихме кандидатурата, но София и нашата страна извоюваха нов авторитет и международно признание сред световната спортна общественост в достойно съперничество с представители на най-силните страни в ски спорта и в зимните спортове изобщо. Не могат да останат забравени и положителните оценки на многобройните представители на МОК, на ФИС и на други международни спортни организации, които проучиха предлаганите възможности на нашата столица за домакин на Игрите. Милиони хора получиха представа за нашата страна, на нейните зимни центрове, за нашия народ с неговите обичаи и фолклор, за нашата привързаност към олимпийската идея. Ето защо неудовлетворението и унинието трябва да отстъпят място на заслужено повишеното самочувствие, на оптимизма. А и загубата е в конкуренция с изключително силни съперници, от която ние излязохме с достойнство пред света.

Кампанията на кандидатурата на София изведе проблемите на ски спорта у нас наред с най-актуалните на българския спорт изобщо.

Можеше ли да спечелим все пак? Реално погледнато – трудно. Сред членовете на МОК тези от Източна Европа са малцинство. А това далеч не е последният фактор при избора. А и финансовите възможности, проявени в отделните кандидатури, се оказаха с важно значение…

Проблем, който става все по-актуален, е за така наречените „открити игри“, които дават възможност за участие и на аматьори, и на професионалисти. Това надхвърля Хартата на МОК, нарушава заветите и принципите на Кубертен, а мнозинството от членовете на МОК приемат това с примирение, както и на все по-бурното навлизане на индустрията и комерсиализацията.

Говори се (а е и напълно възможно) за негласно „разпределение на гласовете между Барселона – за Летните игри, и Албертвил – за зимните“, което се е почувствало съвсем осезателно след гласуването, от многозначителни полуусмивки.

И все пак, не пропуснахме ли нашия шанс? Струва ми се, че зародишът на неуспеха ни трябва да се търси далеч преди кулминацията в Лозана. Ние слабо (не по нашите, а по международните критерии) пропагандирахме нашите възможности пред света. Не можахме да представим в най-пълен и завършен вид немалкият опит на София в провеждането на авторитетни международни спортни прояви от най-високо равнище. Опит, който не можа да бъде популяризиран максимално пред международната спортна общественост. Не на последно място не можахме да си дадем ясна сметка и да убедим в това всички у нас за значителния икономически и социален ефект от едно олимпийско домакинство в София.

Наистина, в оспорваната конкурентна борба не бяхме фаворити, но не бяхме и без шансове. Имахме надежди. Какво друго ни остава, освен да гледаме напред и да се готвим с още по-голямо старание за по-забележимо участие в игрите през 1992 г. в Албертвил, а и още по-напред – към 1994г.!

[ooleg]

Ама аз го гледах на живо в един съученик, когато загубихме! Е НРБто се твърдеше, че сме почти сигурни и загубихме точно щото бяхме соц страна ! Когато загубихме криза нямаше в икономиката още.

Изпратено от моят Moto C с помощта на Tapatalk

[New_Passenger]

Браво. Сигурно сте изпитвали гордост и до последно сте се надявали да спечелим.
Вижте последната снимка от предишния ми пост: център за битово-комунални услуги. Футуристично, освен това с различни нива. Ла Дефанс направо. Интересното е че по онова време повечето проекти изглеждаха като Ню Йорк или Париж

[ooleg]

Беше първото разочарование от страната, в която живея. И да е имало други преди това не ги помня.
Май беше преди лятната ваканция и минавах покрай тях на път за вкъщи. Каза, че можем да гледаме у тях и имаше някакви причини, поради които София изглеждаше най-сериозния кандидат. Не ги помня вече. А помня, че го гледах у тях "на цветно". Имаха Електрон 714Д. Ние имаме четно-бял щото всички 3 цветни телевизора, които баща ми купи се оказаха дефектни. Т.е. смени три последователни и накрая му върнаха парите. А техният вероятно не е бил понеделнишки и работеше нормално с години.
Накрая си тръгнах и ми беше гадно, че са предпочели някакъв смешен кандидат пред столица на стрна. Тогава усетих леко за сефте, че в учебниците нещата са окрасени и нещо не е наред за да изберат капиталистическо нещо пред соц. столица.
Ама съм бил малък за да схвана какво не е както трябва. Само се чу, че щото сме социалистическа страна.
Ама той отговорът бил пред мен, ама не го разбирах! Едно от нещата, за които много му завиждах и го нямаме не беше нито цветния телевизор, нито акумулиращата печка, на която можеше да лежи зимата....
Беше в кухнята!
Знаеш ли какво беше и със сигурност е помогнало със знак минус за игрите?
Беше акумулатор от кола, който седеше в кухнята им и с две жици през ключ за осветление отиваше в крушка от фар. Баща му работеше в нещо държавно и имаха автопарк. От там му беше акумулатора и зарядното.
И когато спираше тока те имаха ток, а ние палихме свещ и ползвахме фенерче с 4.5 волта батерия, която ако свършеше друга трудно се намираше.
Та каква олимпиада в страна с акумулатори като луксозна екстра?!

Изпратено от моят Moto C с помощта на Tapatalk

[New_Passenger]

Родените през 1974-1986 г. са почуствали цялата тежест на прехода. И аз спадам към това поколение. Доста често ги преследва чуство на необяснима тъга и безизходица. За сравнение, родените в края на 80-те и по-късно не носят това бреме. Искрено се радвам за тях.

И за да не съм офтоп, да си помечтаем отново за олимпиада в София:

[New_Passenger]

Проектът за Южен парк 2, известен още като паркът зад "Земята и хората" и с много други имена, и до ден днешен не е реализиран.
Малко интересни факти за този парк и Южния парк като цяло: https://fakti.bg/imoti/7050-iujniia-park-zelenata-perla-na-sofiia

От интервюто става ясно че басейн Спартак нарушава първоначалната концепция на парка. Басейна кога е построен? 1985 г., нали?

Това което знам е че тази част на Южния парк е построена през 1985-86 г., но е е довършена поради липса на финансиране.
През 2006 г. изготвят проект който предвижда засаждане на цветя в парка, площадки за скейт и сноуборд. И както се досещате, пак нищо.

Останах приятно изненадан когато разбрах че през 2015 г. един студент от ЛТУ е изготвил един напълно професионален проект:

http://www.kab-sofia.bg/component/content/article/4487-proekt-za-rekonstruktziya-na-yuzhen-park-ii-chast

http://2015.thecityacademyawards.bg/?project=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8

Браво на момчето. Напълно професионален проект на един модерен парк.

[New_Passenger]

Всеки път когато минавах покрай тази сграда на Царица Йоанна точно до югозападния изход на МС Люлин: https://www.google.com/maps/@42.7174805,23.2591691,3a,37.5y,198.78h,95.78t/data=!3m8!1e1!3m6!1sxkxiNsuhKbpfXdQVdrU3dw!2e0!5s20220901T000000!6shttps:%2F%2Fstreetviewpixels-pa.googleapis.com%2Fv1%2Fthumbnail%3Fcb_client%3Dmaps_sv.tactile%26w%3D900%26h%3D600%26pitch%3D-5.782146565183481%26panoid%3DxkxiNsuhKbpfXdQVdrU3dw%26yaw%3D198.7826110747837!7i16384!8i8192?coh=205410&entry=ttu&g_ep=EgoyMDI0MTAyOS4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D

се заглеждах в нея и се замислях за предназначението й. А то било

🔰 Културен център „Българе" 🔰
🎉  На 26.10.2005 г. е направена първа копка на културен център „Българе" в ж.к. „Люлин". Разположен на бул. „Царица Йоанна" - до метростанция „Люлин".
🏢  Това е трябвало да бъде мултифункционална дванадесет етажна сграда с обща застроена площ от 10 хил. кв. м. Най-впечатляващата част от този център е концертната зала с 600 - 700 места. Над нея е трябвало да има етаж за репетиции, гардероби, озвучаване и звукозаписно студио.
☕🍽️   Предвиден бил етаж за кафе-ресторант с панорамна тераса. Останалата част от сградата е от хотелски тип, за гостуващите ансамбли. Подпокривното пространство трябвало да завършва с два луксозни апартамента. Обмислен е вариант за хеликоптерна площадка на върха на културния център. Паркирането е обезпечено с две подземни нива с до 120 коли.
❌  Строежът е издигнат до ниво концертна зала, след което е спрян за повече от десетилетие. От 2023 г. строителните дейности са подновени. Сградата е със сменен статут от 2022 г., а концертната зала разрушена. Предназначението е за жилищна сграда с офиси и магазини. За пореден път ж.к. „Люлин" се разминава с реализирането на голямо културно средище.

Публикацията е от fb. Жалко че в Люлин все още няма подобен културен център. На единия от горните етажи се вижда наклонено съоръжение. Траволатор, може би.

[difian]

Наклонът е бил за местата за публиката...