От седмица периодично умът ми подрежда разни думи, но все се случва да е на толкова неподходящи места, че успях да ги запиша чак днес следобед. Посветено е на тези трамваи, гарнирано с чувство за хумор и ирония, както и благодарност за всички хубави и не толкова спомени, които са оставили следа в мен през годините. Лек път към пресите за старо желязо и следващото им прераждане като суровина за нови вещи в Китай...
Това ще пасне – сложи го!
Сивата тенекия с миниум мини я!
Талиги нали има – ще се движи.
За друго ти не бери грижи!
Частите груби след време се напасват,
дай в борбата с плана работниците да наваксат!
От заводът светъл, всеки месец по график,
три мотриси карданни влизат във трафик.
По очуканите релси три бърда превалят,
из улиците прашни ламаринени снаги търкалят.
Направени набързо, с чук, прът и лост,
за ремонт са създадени, здрави като скот!
И маслото вагонно по път се щедро лее,
и редукторите свирят, и моторът пее!
Къде завой в горичка, къде баир, рекичка
не спира да се движи упорита жълта електричка!
Веднъж катурне се и врътне,
дваж пъти повече зад нея трясък тътне!
А светът се движи, и хора и трамваи остаряват,
но тези жълти електрички все остават!
С физиономия нова и Led поглед,
с полска нископодова беда се борят!
Три десетилетия и осем години,
в мрак и пек, в студ и облак,
на пътниците вечно бързащи и нервни,
те бяха верни!
Затова за миг поспрете,
и свойта скромна чест им отдадете…
