БДЖ предлага да спре 182 влака, за да спести 25 млн. лв. на година
Предложение за закриване на 182 влака по губещи линии на "Българските държавни железници" (БДЖ), съгласие на ръководството на компанията да събира синдикалния членски внос в полза на профсъюзите и продължаващи преговори за подписване на колективен трудов договор в железопътния сектор. Това бяха основните акценти в изказванията на представители на ръководството на БДЖ, на синдикатите и правителството след поредните преговори за бъдещето на държавния превозвач.
Третата среща при премиера Бойко Борисов днес не доведе до развръзка на разговорите, които започнаха преди десетина дни. От нея стана ясно, че ръководството на БДЖ се е съгласило на компромис да събира членския внос от името на профсъюзите, но срещу заплащане. Синдикалните организации са склонни да се подпише действалият доскоро колективен трудов договор в железниците и са се отказали от допълнителните си искания. Въпреки това преговорите по текстовете на договора продължават.
182 влака по-малко
Появи се обаче нов повод за конфликт между двете страни - плановете на БДЖ да съкрати 182 влака по губещи линии. Още миналата седмица от синдикатите обявиха, че превозвачът иска да закрие 200 влака, а от ръководството на компанията отговориха, че окончателният списък не е готов. Сега той вече е на масата на преговорите и включва композиции от София до Бургас, от Кулата до София, между столицата и Благоевград, Перник - София. С разредено разписание ще се движат и влаковете до родното място на премиера Банкя.
От спирането на влаковете щели да се спестят 25-26 млн. лв. на година, не е ясно дали това ще доведе до съкращения на персонала. Възможно е и списъкът с композициите за закриване да се промени, тъй като тепърва ще се събират мнения от общините и агенция "Автомобилна администрация" дали по маршрутите има алтернативен транспорт. Според председателя на КНСБ Пламен Димитров спестените средства "няма да спасят БДЖ". Председателят на борда на компанията Владимир Владимиров обаче обясни, че това са пари на българските данъкоплатци и ако не бъдат спестени, трябва да бъдат компенсирани от бюджетните субсидии.
"С оптимизиране на графиците и дейностите, с продажбата на скрап ще увеличим приходите и намалим разходите и ще можем да погасим част от натрупаните заеми", каза още Владимиров. Той припомни, че това е условието на Дянков, за да бъде изтеглен държавният заем за БДЖ от 480 млн. лв. от Световната банка. Освен това, ако превозвачът погасява сам част от старите си кредити, новият ще може да се ползва и за инвестиции.
Темата за загубата на най-новите влакове не била актуална
От Дянков явно ще зависи и решаването на още един от проблемите на БДЖ - дали ще бъдат запазени 25 от най-новите влакове на превозвача. Наскоро изпълнителният директор на компанията Йордан Недев обяви, че германската банка KfW търси купувач за влаковете "Сименс Дезиро", които БДЖ купи с отпуснат от нея заем. Причината е, че БДЖ не погасява задълженията си по кредита. Част от риска по него пък е поета от германското правителство.
"Дянков ще говори с германския си колега Волфганг Шойбле по темата", каза транспортният министър Ивайло Московски. След това изненадващо заяви, че темата за електрическите мотриси "не е актуална", тъй като в момента банката не си ги искала. Преди два дни от KfW казаха за "Дневник", че ще направят всичко възможно да защитят интереса си, както и този на германското правителство, а това включва и задействане на гаранцията - 25-те мотриси. Без тях БДЖ ще трябва да разреди влаковете по някои линии и да ги обслужва със старите си електрически влакове. Най-новите от тях са произведени през 1972 г.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/10/13/1176041_bdj_predlaga_da_spre_182_vlaka_za_da_spesti_25_mln_lv/
