От сръбския вагон имам лични впечатления. През лятото на 95та, когато имаше ембарго и сърбите идваха с дисагите да купуват юруш всичко, което може, от Илиянци, тръгна международен интер-сити влак от Белград за София - пристигаше някъде към два и половина следобед, след което веднага в 3.25 отпрашваше за Белград, от пети или шести коловоз. Бяха пет такива второкласни вагона, един ресторант и един първокласен. Току-що рециклирани, чисти, миришещи на новичко, с много меки и удобни седалки, принудителна вентилация. За първи път в България се появаваха безкупейни, рециклирани вагони, като рейс. На тях пишеше: "GOZA - Smederevska Palanka". При качване на всяка врата стоеше кондуктор, който дупчеше билетите, понеже сърбите правеха опити да се качват без билети. Но пускаха и вътрешни пътници до Драгоман - плащаше се някаква смешна добавка за бърз влак. Няколко пъти тайно от нашите се разходих, за няма и 40 минути се стигаше до Драгоман, само дето локомотивът бръмчеше ужасно. Веднъж даже ме настаниха в първа класа, понеже всичко беше пълно. Туби с бензин нямаше (като по сръбските автобуси), но багажниците бяха фрашкани до дупка с какво ли не от битака. Като дойде зимата, не знам защо върнаха по-старите купейни оранжеви вагони. По-късно, когато сърбите си рециклираха още по-съвременен и удобен вариант сиви металик вагони с климатик, които тръгнаха за Виена и Цюрих (и с тях пътувах, с Авалата, чувстваш се като цар), тези от клипа плъзнаха по пътническите им влакове.
