До г-н Бойко Борисов
министър-председател на
Република България
До г-н Ивайло Московски
министър на транспорта на
Република България
До г-н Симеон Дянков
министър на финансите на
Република България
До г-жа Йорданка Фандъкова
кмет на град София
Отворено писмо - Обръщение
от „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт” (
http://www.facebook.com/#!/groups/174323535991493/)
Уважаеми г-н Борисов, г-н Московски, г-н Дянков, г-жо Фандъкова
Обръщаме се към вас като прагматично мислещи политици с надеждата и желанието за спасението и развитието на Българските Железници. Това е един от най-големите работодатели в България и според нас със сравнително минимални инвестиции и правилно управление дружеството може да е двигателят на излизането на България от кризата. Ние не сме против изграждането на магистрали, но считаме, че поддържането на железните пътища, ремонтът и закупуването на подвижен състав и развитието на градските железници биха подпомогнали в значителна степен икономиката, опазването на околната среда и намаляването на жертвите по пътищата.
В този ред на мисли считаме, че:
- е необходим ефективен, удобен, достъпен релсов и обществен транспорт, който да замени сегашния неустойчив модел, който приоритизира шосейните превози.
- е жизнено важно да се постигне ефективност на Железниците и другите транспортни услуги, като за начало трябва да се намалят решително кражбите, злоупотребите, източването на тези фирми, независимо на какво ниво се правят.
- Качеството на услугата „железопътен превоз” трябва да бъде основен приоритет за министерство на транспорта и ръководството на БДЖ, така че не след дълго българите да се завърнат към железопътния транспорт. Това се случва и в момента, но с по-бавни темпове – от януари 2012 търсенето на пътнически и товарни железопътни превози се е увеличило поне с 20% (проблем е че няма достатъчно изправни пътнически вагони, които да поемат пътникопотока)
- Ефективността не бива да се използва като извинение за съкращаване на линии, услуги, работен персонал – особено ревизор вагони (от които най-непосредствено зависи сигурността на пътниците), и за прекършване на гръбнака на Железниците. Вместо това трябват решителни реформи, които да оптимизират структурата отгоре надолу, да намалят чувствително администрацията, да оптимизират работата на персонала, да въведат електронни и мрежови системи за логистика и продажби.
- превозът на 1 тон на разстояние 20 км с Железниците е между 4-6лв., докато с автомобилен транспорт е минимум 12лв.
- недостигът на товарни вагони е между 100 и 200 вагона на денонощие! Неразбираемо е защо ръководството на БДЖ предлага нарязване за скрап на неизползвани товарни вагони.
- в момента субсидиите за Железниците от 92 млн. лв. са достатъчни, но неправилното ръководство на компанията пречи гражданите да виждат истинско подобрение в железопътните превози.
- не е целесъобразно средства на БДЖ да се внасят в различни банки на дългосрочни влогове, защото това намалява възможностите за развитие на компанията.
- проблемите на БДЖ се нуждаят спешно от правилни управленски решения. Ние сме за мораториум върху приватизацита на БДЖ „Товарни превози”, поради изключването на гражданското общество, неправителствените организации и железопътните специалисти от взимането на решение за бъдещето на БДЖ, въпреки че компанията е собственост на всеки един от нас и ние – гражданите в крайна сметка трябва да решим нейното бъдеще (дори и чрез референдум). До момента считаме, че процедурата е непрозрачна, липсват или не са оповестени стриктни условия в приватизационния договор, гарантиращи пълноценното функциониране и услугата в дългосрочен план; стриктни условия за следприватизационен контрол; ясни маханизми за санкции при неизпълнение на условията и т.н.
- каква е ситуацията към момента: БДЖ има дългове от около 800 млн.лв., а само „Товарни превози” са печелившата част от компанията. Опасяваме се, че приватизацията ще прехвърли задълженията към планираното да остане държавно дружество „Пътнически превози” и върху плещите на българския данъкоплатец, а споменаваната в медиите цена за приватизацията на дружеството от 200 млн. лв. би покрила едва ¼ от дълговете. Ако това се случи, то ще има тежки последствия за българската икономика и ще повтори за пореден път до болка познатия унищожителен сценарий на българската приватизация.
- разделянето на Холдинг БДЖ и Национална Компания Железопътна Инфраструктура се оказа неефективно и доведе до значителни загуби и увеличи разходите минимум с 12 % поради преминаването на паричните преводи между двете компании през банките. Освен това в момента функционират две администрации, вместо една, която считаме, че много по-ефективно би управлявала дружеството, а нали все пак това бе една от заявените цели при идването на г-н Симеон Дянков в министерството на финансите – засилена административна реформа.
- не бива да се спират едни от най-натоварените влакове или влакове, които нямат реална алтернатива за дадени райони – Генерал Тошево например остана без транспортни връзки с останалата част на България (в момента по-удобни са транспортните връзки с Румъния). По наша информация влаковете се движат до Добрич и от там насетне няма никакъв превоз............. Още примери – на гара Делян по линията София-Кулата например преминават 3 сутрешни влака, но няма нито един дневен. За Казанлък вече няма нощен влак от София..........
- има възможност да се възстановят годни, но ограбени частично над 200 пътнически вагони, които се намират на гара Илиянци, ремонтът на всеки според наши изчисления би излязъл около 20 000 лв. с български части в български предприятия за скорости 100 до 160 км/ч. Считаме, че не бива да се съкращават ремонтни работници, унищожават депа и ремонтни бази. В момента има огромен недостиг на пътнически и товарни вагони и това води до обезкървяването на БДЖ и увеличаването на цените, поради ниската рентабилност на влакове с малък брой вагони. Надяваме се това да не е целенасочена политика, а пропуск, който ще бъде поправен.
- е необходимо подобряване на разписанията на влаковете, защото очевидно се получават доста разминавания, които са в ущърб на БДЖ и изкуствено според нас „натискат” пътниците към автобусния транспорт. Като пример можем да дадем необяснимо разминаване на гара Крумово между влаковете от Свиленград до Пловдив и от Пловдив до Асеновград за 5 минути.
- е целесъобразно линията между гара Подуяне и кв. Хладилника в София, да бъде възстановена, при положение, че може с минимален ресурс и инвестиции да подпомогне решаването поне от части на проблемите с трафика в столицата по оста Аерогара – кв.Слатина – кв.Гео Милев - Изток – Дианабад - Хладилника, без да е в конфликт с новоизграждащото се метро. Така може да се реши и проблемът с колосалните задръствания около зала „Арена Армеец” при различни спортни и културни мероприятия. Ако там бъдат направени спирки в двете посоки, част от зрителите със сигурност ще предпочетат да не стоят в задръствания и да не пътуват с личните си превозни средства (има и разчети за максимално успешно използване на линията от различни организации и желание за концесионирането й).
- с минимална инвестиция може да бъде построена линия с дължина не повече от 3 км, която да достига до Терминал 1 на аерогара София. В момента единственият градски транспорт до летището е автобус 84. Ако се изгради тази отсечка, пътят до Централна гара и другите софийски квартали от летището ще се скъси драстично.
- е целесъобразно възстановяването на линията Захарна Фабрика – Руски паметник (гара Сердика ) (демонтирана частично по времето на г-н Стефан Софиянски), предполагаме знаете колко перничани мръзнат всяка зима там, в чакане на следващата препълнена маршрутка за Перник. Влаковете София-Перник винаги са пълни. Считаме че тази линия ще облекчи допълнително трафика в столицата и ще облекчи допълнително автомобилния трафик, както стана с новопостроената от вас магистрала Люлин.
- не бива да се закрива теснолинейната линия „Септември – Добринище”, при положение, че тя е единствен транспорт (особено през тежките зимни месеци) за много планиниски и полупланински селища. Считаме, че линията може да е печеливша при минимални инвестиции в подобряване на железопътните линии и възстановяване на товарните превози (които по неизвестни причини са преустановени), което пък от своя страна ще подпомогне местния бизнес.
- ако се поддържат жп линиите според проектната им скорост на равнинните места – а именно 140-160 км/ч, железопътния транспорт би бил равностоен на автомобилния – максималната позволена скорост по магистрала е 140 км/ч. Развитието на железопътния транспорт през периода 2014-2020г. се подкрепя и насърчава от Европейската комисия.
- е редно в края на вашия мандат да направите още нещо, което нито един ваш предшественик в последните 20 години не е правил – а именно – да закупи нови локомотиви за БДЖ. Друга алтернатива е ремонт и реновиране на стари дизелови локомотиви, които са в излишък и с минимални инвестиции отново могат да покриват скорости до 180 км/ч. Програма за възстановяване е направена още в периода 1992-1995г. Считаме, че трябва да се закупуват резервни части за подвижния състав – вагони и локомотиви, а не да се свалят от действащи такива и след това да се бракуват и режат за скрап.
- трябва да наредите спешна проверка на мотрисите „Сименс-Дезиро”, поради дефект в спирачните системи, които отказват или имат проблем с ефективността при продължително движение със скорост по-ниска от 40 км/ч.
Очакваме покана за среща с вас в най-скоро време и сме готови сме да дебатираме и водим конструктивен диалог по посочените в писмото проблеми.
