Няколко неточности искам да поправя:
- Теоретично спектъра на видео сигнала е до 6 MHz, но дефакто при спектрален анализ се доказва, че последния 1 МHz дефакто е лишен практически от хармоници. Такива присъстват осезаемо от най-дребните детайли до около 5МHz практиечески. Почти целия спектър дори е съсредоточен до около 4-4.5 MHz макс. Именно по тая причина видеокасетофоните по VHS практически не можеха да записват хармоници над 4 Mhz, даже до 3.5 MHz. При презапис от видеокасета на видеокасета се загубваха и те и картината ставаше една "мазна" в която липсват хармониците на по-дребните детайли. Горе долу при 1-2 презаписа оставаха хармоници до около 3 MHz.
- Пеав си, че при аналогово модулация спектъра е разпространен двустранно на носещата, но това не е разпределена по равно между носещия сигнал, а се дублира от двете му страни.
.... без да искам публикувах ще сложа още неща.
Понеже това дублиране е излишно, както и неефективно при телевизията се използва еднолентова амплитудна модулация, която изрязва дублиращия се спектър и се получава ето това:
(картинката е за B/G)
- Стандартите за телвизия са разработени преди появата на цветната телвизия. Грубо някои ги наричат стандарти за черно-бяла телевизия.
Ето и линк към таблицата със стандартите по света:
https://en.wikipedia.org/wiki/Broadcast_television_systems#Analog_television_systemsСтандартите за черно-бяла или по-правилно аналогова телевизия определят вида развивка (редова-презредова), броя редове, броя кадри, отместването между звука и изображението и други параметри на картината.
от таблицата се вижда, че стандарта D - метровия обхват за аналогова телевизия в България е предложен през 1948 год. и по-късно допълнен със стандарта K, който добавя и дециметровия обхват. Тогава са определини 625 реда за изображението, 50 HZ кадрова честота, 6.5 MHz отместване и всичко познато.
B - се появява през 1950 год. за метровия обхват. Определя същите параметри като D, с разликата от 1 MHz за звука. G - по-късно допълва дециметровия обхват.
От близостта между B/G и D/K идва объркването с PAL/SECAM.
Като се погледне стандарта във Франция Е(F) или този за Великобритания/САЩ човек усеща разликите.
За Франция телвизията е била с 819 реда развивка, 10 MHz отместване на звука.
За САЩ кадровата честота на 60 HZ.
Тези стандарти определят нещо още по-важно - каква да бъде отрязаната лента при амплитудната модулация. При нашите се използва негативна модулация - черното е липса на сигнал, а бялото при високо ниво на сигнала. При тези с позитивна модулация е обратно - бялото е при ниско ниво, черното при високо ниво.
Много интересен е A стандарта за Англия. При него има само 405 реда изображение, и амплитудна модулация на звука.
Изброявам го това за да се види, че тези букви значат много повече неща, които в континентална Европа осъзнаваме, но се осъзнава при ходенето до Великобритания, САЩ, Япония, Китай през ерата на аналоговата телевизия.
- Що се отнася до NTSC/PAL,SECAM - те касаят само това, как да се "скрие" зветността във въпросните стандарти, така, че да има права и обратна съвместимост. Т.е. тези с черно-бели телевизори да гледат нормално цветни програми и тези с цветни телевизори да си намират къде са им скрити цветовете.
Те и основните принципи са ясни - от камерите излизат трите яркостни сигнала за червено (R) , за зелено (G) , за синьо - B. Смесват се с резисторна матрица в съотношения съпбразено с човешкото око - Y(яркост ) = 0.29R + 0.58 G + 0.11B. И се изработват два цветоразликови R-Y и B-Y.
Системите за зветна телевизия касаят как да се скрият двата цветоразликови сигнала R-Y, B-Y в спектъра на яркостния -Y.
При NTSC - се използва квадратурна модулация като двата сигнала изместени на 90 градуса се сумират векторно. Предаве се вектора на резултатния сигнал, модулиран фазово на носеща честота 3.58 MHz, за американския стандарт M, и на 4.43 MHz на европейските стандарти с 625 реда 50 Hz. Ъгълът определя цвета, а амплитудата наситеността на цвета.
Тъй като са видели, че в старите аналогови среди на излъчване възникват много фазови грешки, които изместват ъгъла на вектора - в приемника са възможни фалшиви цветове в зависимост от фазовата грешка.
След това французите предлагат системата SECAM. При нея всеки цветоразликов сигнал се предава на различна подносеща честота. За да няма фазови грешки тя е модулирана честотно. За да не си пречат двете подносещи честоти по времето на всеки ред се предава само единия цветоразликов сигнал. За да се съберат в приемника двата цветоразликови сигнала се използва закъснителна линия с време на закъснение 64 микро секунди - времето за всеки ред. Така във всеки момент в приемника има два цветоразликови сигнала. Единия директния, другия от предния ред запомнен на изхода на закъснителната линия. При тази схема цветното изображение е двойно по-ниска разделителна способност от яркостното, което не се възприема поради особеностите на окото.
Недостатък е, че се изисква много сложна аналогова обработка на сигнала, по-лошата съвместомост с черно-бялата телевизия и лоша шумоустойчивост при слаб сигнал, както и трудната цифровизация на процеса поради сложните аналогови процеси.
По-късно в Германия (Телефункен) предлагат стандарта PAL. Toй използва квадратурната модулация на NTSC, с тази разлика, че при всеки ред върти фазата на цветноста на 180 градуса. Т.е. предавателната част е много подобна на NTSC.
В приемната част по-подобна на SECAM има закъснителна линия. В нея във всеки момент има цветността от предния ред. В приемния тракт тъй като цветността е завъртяна на 180 градуса и фазовите изкривявания са му действали противоположно, чрез закъснителната линия получаваш вектора на правилния цветен сигнал. По-този начин се компенсират фазовите изкривявания, имаш лесна цифвова обработка.
Недостатък е било, че са се дължали патентни такси в миналото към французите за използването на закъснителна линия, което е вдигало цената на приемниците.
Дори са се изработвали приемни блокове (евтини) без закъснителна линия и без патентни такси, които са притежавали проблемите от NTSC. Шегували са се, че има цветни приемници за богати - с правилни цветове и за бедни с фалшиви.
