По принцип в повечето случаи влакът се обслужва от местен превозвач. Може подвижният състав да е един, както RailJet влаковете пътуват в Унгария, Австрия, Чехия, Германия, Швейцария и Италия, но се обслужват от съответния местен оператор с негов персонал. Сравнително редки са случаите, персонал от една държава да обслужва влакове навътре в друга, когато езиците им са различни. При съседните немскоговорящи страни, този проблем го няма. Влаковете между Залцбург и Инсбрук например минават през Германия, защото е по-пряко. Това не изключва обаче обучението на австрийците за правилата и синализацията на немската железница, които са различни. Има и австрийци, които влизат в Унгария с някакво обучение по унгарски език, което ми се струва словесен садомазохизъм.
Няма проблеми и между Чехия и Словакия, чиито правила и езици са почти еднакви и обучението е по-скоро формалност.
Имаше преди време напъни чехи да карат влакове до Берлин и немци до Прага след съответно езиково обучение, но не знам дали продължават до днес. Така или иначе в северната част на Чехия немският е разпространен.
Там обаче системата отдавна се е приспособила към това, а отделно почти цялата вербална и писмена комуникация е със стандартни фрази и думи, а правилата включват и най-малките подробности за всякакви частни случаи. Не е непосилно да се хвърлиш в дълбокото със сравнително скромни езикови познания и добре научени местни правила. Изключено е вечно киселите ръководители-движение от гара София, които имат собствени правила, да те псуват по телефона, защото не си им прочел мислите в кой край на коловоза да чакаш път за депото.
Не на последно място, хората, които имат качествата и възприемчивостта да научат чужд език на такова ниво в зряла възраст са рядкост сред машинистите у нас, защото обикновено са на по-добре платена работа с по-добри условия.
