Да кажа и аз моите впечатления от първото ми пътуване с международен влак, до Букурещ и обратно. Първо, оказа се, че дооста по-изгодно да се купят 2 отделни билета - София-Русе-София за 30 лева и отделно от бюро Рила да се вземе Русе-Букурещ-Русе за 37 лева, като в Букурещ доплатих 3-4 лева за място. Иначе директен билет София-Букурещ-София е 96 лева
На отиване бяхме с МБВ 382, който вози 2 вагона 50 серия и кушет за Силистра, 1 АБ екс-ДБ(!) за Букурещ и 4 спални ковчега за Русия. 50-ката, в която бяхме до Русе, беше доста раздрънкана, при спиране постоянно се чуваше едно блъскане от талигата и се усещаха всички неравности по линията. На Русе вече трябваше да се прехвърлим в мизерното екс-ДБ, а отпред ни закачи 07111, който ни дърпа до Гюргево, където пое 383 по обратния път към България. Преминаването през Дунав-мост не е най-приятното нещо, на места влакът пълзи с 10 км/ч, а мостът скърца неприятно. Личи си, че е му е време за ОР. На Гюргево ни прикачиха към румънски дизелов локомотив. Излишно е да казвам колко дрънчеше екс-ДБ-то, просто е ужас да се пътува на дълги разстояния и то през нощта. Добре, че на Гюргево румънският кондуктор загаси половината осветление. И тъкмо вече се унесохме, и на Виделе към 4:20 се качиха доста румънци, почти всички седящи места се заеха и оттам нататък никъв шанс да се спи повече.
На връщане с 461 беше по-добре положението, понеже освен екс-ДБ-то имаше и румънски купеен вагон, в който пътувахме чак до София. Не беше кой знае какво, но имаше вода, сапун и тоалетна хартия в тоалетната, които мистериозно изчезнаха след ГО
