Читателски Дневник: От Букурещ до София с влак - искат да убият транспорта или пътниците*От Джудит Хансен
Реймънд и Джудит Хансен са американци от Лос Анджелис. Джудит посещава България за първи път през 1974 г. и с влак успява да види някои красиви места на страната, след което многократно се връща през годините. В определени периоди на 2003-2007 г., заедно със съпруга си Реймънд Хансен живеят и работят в София. Правят ново издание на "Под Игото" на английски език в превод от Маргарита Алексиева и Теодора Атанасова. Участват в създаването на малко издателство "Pax Publishing". Джудит се включва и в работата на Американския център в Столична библиотека и издава готварска книжка в подкрепа на семействата от асоциацията "Ние съществуваме". През последните 10 години Джудит и Реймънд се връщат в София всяко лято.
Реймън Хансен е работил като адвокат по трудово право и консултант по управление, а Джудит е библиотекарка и предприемач. И двамата са преподавали в университета Хайделбер в Германия и в Харбин, Китай.
Публикуваме писмото им как започва поредното им завръщане в България, преведено от тяхна приятелка. То ще бъде изпратено и до отговорните институции. "Дневник" също ще продължи темата през следващата седмица:В това писмо искам да опиша неотдавнашното ни пътуване с международния влак от Букурещ до София на 8 юли 2012г. Това беше втората част на екскурзията ни от Берлин до София с четиридневен престой в Букурещ, преди да продължим с влак за София. И двамата със съпруга ми – доста опитни, вече възрастни пътешественици – очаквахме с голямо нетърпение пътуването ни с влак, тъй като обикновено идваме в София със самолет от Берлин или направо от Лос Анджелис и нямаме възможност да разгледаме природата и населените места по пътя.
От Будапеща до Букурещ бяхме в удобно спало купе за двама с климатик и мислехме, че и от Букурещ през Русе за София ще намерим подобно настаняване. В Берлин нямахме възможност да запазим билетите до София, но ни беше казано, че на място ще можем да го направим.
Купихме си билетите на жп гарата в Букурещ и "запазихме" две места до прозореца – така и пишеше на билетите ни ("2 window"). Служителят ни каза, че във влака няма първа класа, нито климатик. Това ни притесни, защото времето беше много горещо, но вече друга възможност нямахме: местата в самолетите бяха запълнени, а се притеснявахме, че в автобусите може да е още по-топло и забавянето на граница да е по-дълго.
Намерихме перона и там униформен кондуктор ни заведе до като че ли единствения вагон с пътници. Много от вагоните изглеждаха в окаяно състояние, а всички бяха с много мръсни прозорци. Вида на влака доста ни притесни. Имаше малко пътници, сред тях една млада двойка датчани и една двойка възрастни японци. Кондукторът ни посочи местата – точно по средата, а не както очаквахме до прозореца, макар в купето да бяхме сами. Прозорецът не се отваряше. Много се мъчихме да го отворим и накрая отидохме в друго купе, където се отваряше донякъде. Чуваше се как и в други купета пътниците се мъчат да отворят прозорците, а вътре във влака ставаше все по-горещо.
Мъж с карнетка отвори купето и поиска билетите за проверка, а самият той се легитимира с документи с официални на вид печати. Заедно с него мисля, че имаше още един мъж, който също проверяваше билети в другите купета. Той заяви, че сме седнали на чужди места, а всички билети са продадени. Казах му за проблема с прозореца и че съпругът ми не се чувства много добре. И той ме попита (на английски): "Първа класа, искате билети за първа класа?" "Разбира се", отговорих и го последвах, за да видя какво може да ни предложи.
Стигнахме до един вагон, който изглеждаше много по-приятно и беше съвсем празен. Попитах го колко трябва да доплатим, той отвори карнетката си и каза, че за нас ще бъде по 21 евро на човек и дори ми показа таблицата с цените. На въпроса дали ще има климатик, той отговори, че когато влакът тръгне, ще затворят прозорците и климатикът (посочи решетката на тавана) ще заработи до десетина минути. Слязох да видя обозначението на вагона и там наистина пишеше 1-ва класа, макар и цифрата да беше поправена на ръка – имам го на снимка.
Бяхме отчаяни от ситуацията и се опасявахме, че влакът ще се напълни на следващите гари и пътуването ще бъде непоносимо в жегата. Имах само 40 евро в себе си, но мъжът каза че са достатъчни ("For you, OK"), а аз помолих за квитанция за новите ни места. Той каза, че след малко ще я донесе ("Yes of course, in a minute, you wait") и ние се настанихме.
Влакът тръгна точно в 13.00 часа и тъй като мъжът не се върна, аз отидох да го потърся. Оказа се, че мога да премина само до следващите два вагона, а него го нямаше в тях. Реших, че може да е в някоя от тоалетните и тогава видях, че и трите тоалетни са заключени! Разбрах, че ни беше измамил. Климатикът така и не заработи. Влакът си остана почти празен и на следващите гари не виждахме да се качват пътници.
Единият датчанин мина през нашия вагон и търсеше тоалетна, защото не намираше отключена. Предложих му да използва плик. Друга млада жена мина и също търсеше тоалетна. Всички тоалетни бяха заключени.
След повече от час минаха униформени кондуктори да проверят билетите ни. Аз разказах какво ни се беше случило и жената кондуктор, която говореше малко английски, преведе на мъжа. Той през цялото време клатеше глава (Не разбрах - ‘Да’ или ‘Не’ означава това на български?). И двамата изглеждаха разтроени от това, което им разказахме. Жената написа нещо на гърба на билетите ни, може би "Тези хора са измамени с билетите" и ни каза да седнем където пожелаем. Казах й за заключените тоалетни и тя извади един ключ и започна да ги отключва. Някои от прозорците също вече бяха отворени.
Искам да отбележа, че:
- Кондукторът, който провери билетите ни преди да се качим в Букурещ със сигурност е знаел за мнимите кондуктори, които са се качили във влака.
- През цялото пътуване (10 часа и половина) пътниците нямаха възможност да си купят напитки или храна във влака.
- През цялото време никой не направи съобщение за продължителността на престоя на гарите.
- През цялото време нямаше кого да попитаме за каквато и да било информация за пътуването.
- Всички прозорци бяха или издраскани, или мръсни и много от тях не се отваряха. Иначе вътре купетата бяха чисти.
- Тоалетните, след като ги отключиха, се оказаха безобразни – без вода и без тоалетна хартия.
- Това е единственият влак, който свърза тези две столици на ЕС. Външната температурата беше между 35 и 40 градуса. Вътре във влака беше поне толкова.
Не знам дали отговорните за това лица и институции се опитват да УБИЯТ железопътния транспорт, да УБИЯТ туризма в България или просто искат да УБИЯТ пътниците??? Ако това е намерението, явно се полага голямо усилие.
Тъжното е, че в миналото България имаше железопътен транспорт с добра репутация, беше чист и удобен. Смятам, че много туристи днес биха го използвали, за да отидат до планинските и морски курорти, както и до интересни български села. Със сигурност за местните хора влаковете дават добра възможност за придвижване между градовете и по-малките населени места.
Това, което се случва с влак като международния влак от Букурещ за София, е срамно за цялата държава.
Надявам се да получим някакви отговори защо се допуска да се случи това.
С уважение,
Джудит и Реймънд Хансен
* Заглавието е на редакцията http://www.dnevnik.bg/live/dnevniklive/2012/08/04/1880268_chitatelski_dnevnik_ot_bukuresht_do_sofiia_s_vlak_-/?ref=rss
