Електрическата рекуперативна спирачка, каквато имат локомотивите Смартрон и ЕМВ Дезиро връща възстановената при спиране енергия в контактната мрежа и ако няма наблизо друг влак, който да я употреби - обратно в общата енергийна система. Ако няма работеща контактна мрежа, енергията няма къде да отиде и електрическо спиране не е възможно.
По-старите локомотиви и ЕМВ имат електрическа реостатна спирачка, която разсейва въпросната енергия като топлина, защото преди 30-40 години не е имало надеждна технология, подходяща за вграждане в локомотив за обратно преобразуване на постоянния ток, с който работят двигателите в променлив, с който работи енергийната система и контактната мрежа. При тях обаче системите за управление на електрическата спирачка се захранват от контактната мрежа, така че и те в повечето случаи зависят от това дали има ток.
Описаният от теб начин на спиране допустим ли е според нормативната уредба? Написал си, че не винаги е добра идея, т.е. има случаи, при които е добра идея? Кои са тези случаи?
Допустим е доколкото не се нарушава изискването машинистът да умее да спре на определено място без да ползва повече от 2/3 от капацитета на въздушната спирачка. Всичко в тази граница е допустимо, но винаги съществува рискът от неточна преценка или влак с по-слаба спирачка от очакваното. Когато се прави такова "спортно" каране, резервите за корекция при спиране са по-малки и има по-голям риск да пропуснеш момента, защото трябва да се действа много по-точно и по-близо до мястото за спиране.
При добро желание, за няколко години можеш да усвоиш спирането така, че в 99% от случаите спираш точно където трябва с точно 2/3 спирачка. А може и да нямаш такова желание и до пенсия да спираш бавно и от далече, но с най-малък риск от грешка в преценката.
