Това съм го чувал от устата на баща ми (бивш военен), и от стратегическа военна гледна точка изглежда логично забавянето на противника в участъка Зимница - Завой - Ямбол при придвижване с влак.
Малко история: Между 10 и 20 Юли 1913 г в ход е Междусъюзническата война. Българските войски се сражават по другите граници, докато юго -източното направление поради ред причини е оголено. Възползвайки се от ситуацията Турция нарушава постигнатите по -рано споразумения ... Благодарение на съществуващата жележницата тогава, войски от другите фронтове са прехвърлени и то е спряно... Като за последните се оказва изнедаващо предвид времето и разстоянието предвидено при тогавашните други методи на предвижване.
И въпреки че това е само епизод, който вес пак завършва с национална катастрофа за нас... През следващите десетилетия и особено след 9 Септември не без помоща и опита на Съветския съюз се вземат всички контрамерки подобно нещо да не се случи.
Представете си сега че линията в този участък е както трябва – двойна и права. Фронта, тоест отбранате се е пропукала и противникът е завладял участъка, които е ценен и с оглед получаване логистична подкрепа по нея, – продължава да развива настъплението...
А тя е такава, защото в този случай значително по -лесно може да бъде унищожена или повредена... с което ще бъде спечелено време, противникът ще се забави, поради проблеми със снабдяването и тогава пробитият фронтът може да се затвори - което е въпросната контрамярка
Естествено всичко е в сверата на вероятностите, но все пак има успех, има и частичен, като едно е въздействието му да бъде приложено върху съществуващата единична линия, съвсем друго е върху двойна. Мястото също е от значение, но както е разбираемо то е както едните така и за другите. И отново според тези вероятностите, настъпващите - вече ролите са сменени, ще хвърлят значителни усилия от ограничените си ресурси, за опазването му, докато ударът може да отиде на друго място.
Такива места по това направление са конкретата спирка Завой, в съчетание от мост, река и горичка. Някъде в района на Раднево - Гълъбово имаше една възвишение и гола поляна, където линията обисва завой, с ограничение и което изглежда ''неестествено'' дори с обяснението че е свлачищен район. По язовир ''Студен кладенец'' до Кърджали е друго място, където също линията неестествено криволичи, вместо да мине направо. Но може би най -набиващото се е отсечката Тулово - Дъбово, която прекъсва всичките останали освен първата връзка... Така в крайна сметка се получава че едно е да има забавяне на собствена територия в мирно време, съвсем друго е на скоро -превзета във военнно. Друг е въпросът, че това ''мирно забавяне'' е компенсирано почти напълно по други начини. Също че едно е погледът поотделно, където всичко изглежда незначително, дори абсурдно, съвсем друго свързано в система. За цялото е отговаряла Организацията за съдействие на отбраната – ОСО.
Друго - което може би е доста по -известно, че на гара Калояновец са се намирали парни локомотиви, които са били военновременен резерв, и до 1986 г са били поддържани в изправно състояние. Имало е още - на Поликрайще, в Радомир после преместени на Кочериново... мисля е било. Но постепенно отпаднали по необходимост доста по -рано през годините. Те са били са в компетентциите на Транспортни войски, които са на подчинение на Министерство на транспорта и съобщенията - тогава.
Също имало е ''Организация - Гражданска защита'' отделно от строените блокове с противобомбени укрития, са самите сградите на тролейбусните ТИС -е, които са проект 1985 г. В тях също е имало подобни помещения. Става вече извън темата, но е важно да се отбележи, че точно тогава започва т.н. ''политика на разведряване'', с която редица неща отпадат, включително и противобомбените укрития по блоковете, но за ТИС -те не се отнася. Което говори за важността на видове транспорта във военно време - поради което го и споменавам.
Отделно указателните табели по мостовете и пътищата особено от II- ро III - то класната пътна мрежа в пограничните райони, която не е съответствала на реалните. Целта е била да изкриви и обърка представата, а оттам и забави, потенциално откъснато нахлуване. Особено актуални са били през 50 -те - 70 г. Не случайно като част по този аспект е и всичко свързано с номенклатурата възприета при моделите на ''Чавдар'' от 70 -те и от 1986 за някои модели, що се отнася до теглото и указателните табели по моствовете в различните периоди.
На мен обаче ми звучи абсурдно този участък все още да не бъде удвояван, представям си колко товарни влака дремят по гарите в участъка между Зимница и Стара Загора покрай затварянето на Зимница - Дъбово, чакакйки разминаване и трупат необосновани закъснения.
А по този повод, още колко само по тази линия има, които също могат да минат за такива. Това риторично! ... Докато явно Зимница – Сливен е повече от приоритет, без значение останалото...
