Да видим какво помня от времето в ЖП-то. Има правило, когато локомотив доближава композиция, за да се закачи (било то пътническа или товарна), трябва задължително да спре на 1 метър от нея и локомотивната бригада да бъде поканена от ревизор-вагони да се доближи повече за закачане. Може в спирачната система на вагоните да няма никакъв въздух и да се наложи локомотивът да се доближи до толкова, че да се вържат кноровите ръкави, за да се напълни въздух в спирачната система на вагоните, да могат вагоните да се задържат на место преди локомотивът да прилепне силно към тях, преди да се закачат куплите, иначе ще ги избута. За всичко това се разбират с ревизорите. След като бъде поканен от ревизорът, машинистът дава леко напред, но тогава се пускат и вентилаторите и за това се чува, все едно, че се форсира, но то всъщност вентилаторите бучат най-силно, иначе без тях локомотивът е по-тих от трамвай. Локомотивът трябва да прилепне максимално към вагоните и да се натегне механизмът, иначе при тръгване и спиране стават ужасни присецвания. Когато прилепне, машинистът изключва тягата и "стреля с гъбата", т.е. натикса един бутон-гъба за бързо изключване на Главния въздушен прекъсвач. От там се чува това стреляне, като въздухът излиза от него и той отпада, съответно пада пантографът, връзката с 25kV се прекъсва и от там и 1500V "влаково отопление", което отива към пътническите вагони, и което в днешно време се позлва не само за отопление, а и за други системи във вагоните. Така ревизорът може да го включи без риск за ток. Дава му се и едно ключе от локомотива, без което локомотивът не може уж да качи пантографа и не може да върви бе него, с него ключе се отключва 1500 волтовата връзка между вагона и локомотива.