По отношение на месечната карта събрах малко данни, защото те ми липсваха в аргументацията на политическите сили.
На първо място проверих за кои линии има издадени най-много карти за една линия.
Това са:
автобуси 204, 76 и 83;
тролейбуси 1,2 и 5;
трамваи - 5,7,27,20 и 22.
Картата за една линия е на цена от 23 лева от 2008 г. Инфлацията от тогава е 50 %, според данните на НСИ. Средната работна заплата за София е скочила прибл. 2,9 пъти (пак от там). От 750 лв за 2008 г. на 2150 лв. за 2021 г.
Видно от гореизложеното тази карта предимно се ползва за дълги диаметрални линии, които дават висока достъпност от квартал през центъра до другия край на София. По данни от чекиранията от тикет системата от миналата година - основно от хора, които пътуват два пъти на ден по един и същи маршрут от понеделник до петък (вероятно за работа), част от тях - и в събота. Тоест - средномесечно се реализират приблизително около 40 пътувания (20 работни дни).
Същевременно, инфлацията е скочила 50 % , а заплатите 2,9 пъти. Тоест - ако не отчетем заплатите на населението, а само инфлацията, то тази карта няма как да струва 23 лева, а трябва да бъде минимум 35 лева. Но заради профила на ползвателите й - то очевидно те са редовно пътуващи и при запазването й, то скрито те ще се субсидират с 15 лева (ако е на месечна база), защото месечната карта е 50 лева. Дали ще ползваш една или няколко линии разлика няма - заплатите са едни и същи на шофьорите, разходите за поддръжка, експлоатационните разходи, амортизациите, застраховките и т.н., особено в този случай, когато се ползват за натоварени градски маршрути с много коли, често движещи се с ниска скорост, защото са в задръстване. Освен това тази карта ти дава право в общи части на маршрутите с други линии - да ползваш и тях, което е допълнително субсидиране на ползващия я - несправедливост спрямо общия случай.
И не на последно място - в двата си варианта картата за 1 наземна линия за 2021 г. като брой продадени документи прави 5,2 % от всички персонализирани карти и 17% от всички неперсонализирани карти (защото общия брой на неперсонализираните е много по-малък от персонализираните). Ако този дял се прехвърли на базата на общия брой превозни документи - става под 3 %... Тоест - говорим за частен случай и малък обхват.
Именно заради това, логичното е тази карта да отпадне, а пътниците да преминат към годишна карта на разсрочено плащане, следвайки правилната политика да се насърчава ползването на обществен транспорт из целия град, а не само за част от пътуванията по една линия. Така месечния им разход ще бъде 30,83 лв (370/12).
С горното се опитвам да покажа, че "бурята" за тази карта е чисто и просто див популизъм на политиците и нищо повече.
