От това, че маршрутната схема се променя и ще се променя, трамваите не стават нито по-добри, нито по-лоши. Тя винаги се е променяла в 110-годишната история и не може да има застинало оптимално положение, след като градът се развива. Изключително далеч от оптимума за съвременна европейска столица беше 30-40-минутното тътрене от центъра до квартали от втората зона като Дървеница, Мусагеница и т.н.
Но изборът заемът на ЕБВР да отиде за Инекони беше доста погрешно решение. Колкото и нови да са Инеконите и да нямат нищо общо с "родителите" си, те са правени по стар проект, стара концепция. За сходни пари можеха да дойдат Кончари или други наистина съвременни трамваи.
Можеше по-широко да се концесионира автобусната мрежа и парите за ВМС и Тедоми да бяха приоритетно насочени към електротранспорта. Сега на хоризонта се очертава сериозно обновяване на тролейния парк, но за трамваите ... отникъде взорът надежда не види. Пред следващите 5 години няма никакъв изглед в София да пристигне нещо различно от излезли от употреба трамваи в Германия.
Доста бавно се реновира релсовият път. А при сегашното му положение и Бомбардиета да тръгнат, ще се скапят за нула време.
Може и някои да се обидят, но и човешките ресурси не са това, което трябва да бъдат. Докато се посрещат на нож нововъведенията в електрониката и системите за сигурност се побългаряват с тухли, щанги, ключове и подръчни средства, ще гледаме нови и работещи трамваи само по телевизията. Да не говорим за крайно неугледния вид на ватманите и ватманките. За разлика от опрятните шофьори на Карат, доста от техните трамвайни колеги и колежки ходят облечени като клошари. Знам, че костюмът не кара трамвая, но не можеш към един оръфляк, стоящ в мърлява кабинка с кичозни перденца и стъкла мити преди 5 години, да изпитваш уважение.