Author Topic: Квартали, улици, превозни средства в БГ романи и повести  (Read 1531 times)

Offline New_Passenger

  • Маниак
  • ******
  • Posts: 904
    • View Profile
Наскоро прочетох една повест на Т.Костадинов "Софийско жителство". Книгата е започната още през 80-те, но е издадена чак през 2000-те. Книгата описва живота на един студент в София, трудни и весели моменти от студентските му години. От времето когато в София все още няма метро, а трамвая минава под прозорците на Ректората. Има я в свободен достъп на читанка.инфо

"Осемдесет и деветдесет и четири. Това бяха двата автобуса, които отиваха до Студентския град, но те спират на различни места, осведоми ме момичето. По-добре на осемдесет, каза тя, той има и бърз вариант — двеста и осемдесет. Бърз вариант, точно така го каза. А това веднага наклони везните в полза на деветдесет и четири. Съвсем скоро щях да пътувам всяка сутрин с един от тези два автобуса до Университета. В Студентския град те спираха на една и съща спирка и се движеха толкова често, че това влизаше в разрез с всичките ми представи за градски транспорт от досегашния ми живот. Съвсем скоро щях да избирам в кой от тях да се кача, в зависимост от това в кое крило на Университета имам лекции. Деветдесет и четири спираше на булевард „Руски“ и беше по-удобно, ако трябваше да отида в южната или централната част на огромната сграда, а осемдесет спираше на „Шипка“ — току до вратата на „коневръза“, която водеше до северното крило."

"— Накъде си? — попита Ваня.

— Към Студентския град — за лекции и дума не можеше да става.

— Значи можем да пътуваме заедно с осемдесет. Аз слизам на спирката преди МЕИ и се връщам назад с трамвая. Така е по-бързо.

— Къде живееш?

— На улица „Жолио Кюри“. До парк-хотел „Москва“."

"Вечерта той ме покани на гости. Той живееше в сутеренна, много добре мебелирана стая, далече от центъра. Дотам пътувахме през квартали, през които никога не бях минавал. Моите познания за тази част на града приключваха с гара Подуяне, откъдето бях хващал влака за дома. А сега от гарата пътувахме още доста време с тролей, вървяхме пеша покрай някаква жп линия, успоредно с нея имаше улица със странното име „Рилска обител“. Тогава опознавах града и се стремях да запомням имената на всички улици, по които минавам. Улицата, на която живееше Жил, се казваше „Лепенец“. Движехме се в посока почти обратна на Дървеница. Наистина, голям град е София, казах си."

"Деветдесет и четири до кино „Дружба“, оттам две и четиринайсет до площад „Ленин“ и после едно, седем и петнайсет до гарата… "



« Last Edit: 28.03.2018, 16:37:28 by New_Passenger »

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14581
    • View Profile
    • Email
"Деветдесет и четири до кино „Дружба“, оттам две и четиринайсет до площад „Ленин“ и после едно, седем и петнайсет до гарата… "
Грешно! Ако е след изграждането на НДК през 1981- А94 до Хемус, оттам ТМ6 и 9 до гарата, ако е между 1978 и 1981 - А94 до Дружба, оттам ТМ9, 12 и 18 до гарата.

Но схематичната представа на идващите за малко в София за маршрутната мрежа се заключаваше най-вече в трамваите, минаващи пред Халите. Учителите ни ни водеха на подборен кръг на математическа олимпиада от Детското градче-Панчарево до ФМИ (тогава ФММ - семинарията) с А1 до Гео Милев, ТМ4,10 до халите и оттам - ТМ2 и 14 до семинарията - девет дни път с камили. Нищо такова като прехвърляне на А94 на Орлов мост (А120 го нямаше още на Ситняково).
« Last Edit: 29.03.2018, 11:32:10 by blagun »

Offline Metan

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2723
    • View Profile
Учителите ни ни водеха на подборен кръг на математическа олимпиада от Детското градче-Панчарево до ФМИ
Къде точно в Панчарево се е намирало това градче и какво е представлявало?

Offline abs111

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2994
    • View Profile
Между оковръстният път и центъра на СБА отдясно по пътя в посока Панчарево.Дядо ми беше дълги години директор на градчето....

Offline Metan

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2723
    • View Profile
Сега останало ли е нещо от него или всичко е разграбено?

Offline abs111

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2994
    • View Profile
След като го върнаха на хората,всичко си стои,столовата е превърната в ресторант.Ако се загледа човек,веднага след сп.Детско градче има следи от портала,имаше езерце,проект за малка детска железница.
П.П Градиснки център Панчарево се намира на територията на градчето.

Offline New_Passenger

  • Маниак
  • ******
  • Posts: 904
    • View Profile
Новелата "Дърворезачка" от Йордан Радичков. Който харесва соц-фантастика, може да я прочете цялата, включена е в сборника с новелите на Радичков или да я потърси на читанката.

"То стигна до тролейбусната спирка, дето улица „Искър“ и булевард „Волгоград“ се пресичат. Пътниците, качвали се на тролейбус №1 от спирка „Искър“ по посока към Университета, вероятно си го спомнят. То лежеше спокойно и тъжно до будката за афиши и прекара там до вечерта. Помня, че с децата ходихме да гледаме кучето. За първи път в живота си виждах куче с толкова тъжни очи и толкова нечувствително към заобикалящия го свят. То нито веднъж не стана, за да отърси нагизналата си козина, не се отмести под стряхата на сушина, а лежеше спокойно, загледано в афишите. Като че беше животно от друг свят, с други сетива. Спомням си, че гледах децата да бъдат по-далече от него, може би то страдаше от непозната болест, може би е заразено с някакъв серум в ИСУЛ и тъкмо този серум го е превърнал в меланхолично животно."

"... в самия край на месец декември, стана събитие, свързано както с психо-неврологичния диспансер, така и с афишната будка на тролейбусната спирка „Искър“"

"Гостилница „Шанхай“ се намира в края на булевард „Волгоград“ от дясната му страна, до самата сточна гара. Ако застанете в началото на булеварда откъм булевард „Княз Дондуков“, пред вас ще се открие наклонена улица с високи тополи и рози по средата на платното. Първата сграда вдясно е Червен кръст, по-надолу има жилищна сграда, до нея отделение на Института за усъвършенствуване на лекари (ИСУЛ), по-нататък шивачница, клуб, сладкарница „Дунав“, аптека, градина. Вляво от градината е улица „Искър“ с психо-неврологичния диспансер, вдясно има още един диспансер, филиал на диспансера от „Искър“ — струва ми се, че там лекуват повече алкохолици. После се редят гаражи, пекарна в една малка пряка, гимназия, два гастронома, бръснарница, скулптурно ателие, месарница, пунктове на спортния тотализатор, млекарница, бичкиджийница, която има и две рендосвачки (там човек може да си рендоса дъски сам, като плати необходимата такса), бензиностанция (мисля, че я споменах по-горе, оттам дърворезачите си вземаха гориво за машината), накрая една кръгла сграда с печатница за покани и визитни картички. Там точно е и гостилница „Шанхай“. Там се намират и няколко железарски работилници, оксижен, работилници за вулканизация на автомобилни гуми и, струва ми се, пак някаква дърводелна — за автомобилни каросерии, както и автосервиз с автомобилно боядисване с пистолет."

"Тролейбусната спирка на „Волгоград“ и „Искър“ е една от началните, тук рядко слизат хора, по-скоро оттук тръгват."

"Той подал попълнена телеграма, чиновничката попитала луксозна ли да бъде, оня казал, че е добре да бъде луксозна, избрал номера, тъй като луксозните телеграми са номерирани — доколкото синът ми си спомня, оня избрал №3. Платил телеграмата, прибрал разписката в големия джоб на панталона и излязъл от пощата. Подир това двамата минали покрай сточна гара, спрели при автомата за повикване на такси №44, разгледали автомата от всички страни, но не натиснали никакъв бутон."

Споменава се и заведение "Бразилия". Трамваят се споменава само в контекста на прехвърляне от тролей.
« Last Edit: 02.04.2018, 13:38:11 by New_Passenger »

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14581
    • View Profile
    • Email
Кафене "Бразилия" беше на Витошка.

Offline New_Passenger

  • Маниак
  • ******
  • Posts: 904
    • View Profile

Грешно! Ако е след изграждането на НДК през 1981- А94 до Хемус, оттам ТМ6 и 9 до гарата, ако е между 1978 и 1981 - А94 до Дружба, оттам ТМ9, 12 и 18 до гарата.


Със сигурност е след 1981 г. защото се споменава и кафенето на терасата на НДК. Книгата е писана около 1984 г. Добре че на останалите места не е сбъркано и транспортните връзки са представени такива каквито са били по онова време.