Бях и в Базел и в Биил. Имаше няколко стари зелени трамвая като софийските. Знам, че са оттам взети де. За толкова малък град като Базел ми се видя прекалено гъста и развита трамвайната мрежа.
Град Биил въобще не бях го чувал. Изненадах се, че и там има тролейбуси, после прочетох, че все пак е 55 хиляден град. Единствения двуезичен град. Почти по 50% от населението е френско говорящо, а останалите 50% немско говорящо. И там има два фуникульора, което вече беше пълен шок за мен. Единият не работеше, беше в профилактика последен ден, на следващия вече щеше да работи. Това е колкото Шуменското плато планината там, на която са фуникульорите. 300 м превишение над града и въпреки това са си направили фуникульори. Едно време дядото на един мой приятел, като инженер, е бил предложил да се направи лифт от центъра в Шумен до Шуменското плато и са го помислили за луд. Такъв назадничав народ сме, скептичен, нищо не можем, нищо не вярваме, нищо не умеем, най-лесно е да кажем, че не може и не е реално.
Та единия фуникульор, който беше в профилактика, има долна станция близо до езерото в града и се качва до селищего Маглинген. А другият има долна станция на излизане от центъра и се качва до Евилар. Този работеше и се качих на него. Билетът в едната посока струва 4,60 франка и няма никой да касира билети. Може да се качиш безплатно. Има автомат, купуваш си, като слезе влакчето, вратите се отварят, минаваш и се качваш. Хората, които живеят в Евилар си го ползват като градски транспорт, той и затова е предназначен де.
