Наистина, Иво. Започна през 1984, продължи интензивно до 1990, а някъде през 1993-4 заводът фалира, не че беше затворен по добра воля.
Хлорът е първият газ, използван за военни цели през 1915 г., т.е. не е нужно да ти обяснявам за вредните му свойства. Даже и Хитлер не се е осмелил да го използва във Втората световна война. Той е по-тежък от въздуха и при характерната дунавска мъгла най-силно обгазени бяха централните части, кв.Възраждане, кв.Сарая, Нова махала. Най-добре бяха панелките в Дружба и Чародейка. Русе беше по-засегнат от Гюргево поради преобладаващите северозападни ветрове, а Гюргево е на североизток от комбината. Познаваше се по синкавия цвят на мъглата и отвратителната химическа миризма. При тогавашните уплътнения на прозорците проникваше в помещенията даже при затворени прозорци.
Колко души са се изселили точно затова е трудно да се прецени. Само си спомням, че докато в зимата на 1985/86 бях асистент във ВТУ (Русенския университет) всичките ми колеги търсеха начини да избягат от града. От нашата стая не остана нито един от тримата. Себе си не броя като избягал заради хлора, просто защото бях спечелил докторантура в София и изчаквах няколко месеца да започне. Но имам съученици от гимназията, които след дипломирането си предпочетоха даже Ботевград и Правец пред завръщане в Русе. Градът беше преминал 200000 жители и беше 4-ти преди Бургас, докато през 1990 имаше към 165000 жители и падна на 5-то място. В това снижаване има известен брой "възродени" турци, заминали през 1989 на "екскурзия" в Турция, но хлорът категорично беше основната причина, а затварянето на големи индустриални предприятия стана по-късно.
Най-позорното е, че управляващите не си мръднаха пръста да настояват през румънците: Чаушеску, министър-председателя, ресорния министър това безобразие да бъде прекратено. В излезлите мемоари на бивши величия, изкарващи се ангели, милеещи за България, никой даже не претендира да е настоявал в подкрепа на Русе. Румънците даже не се мъчеха да се криеят и изпускаха и през деня.
