При вземането на решение за строежа на този завод –всъщност цялото му име е: Стопански Комбинат за Тажко Машиностроене (СКТМ) ''Червена Могила'' - Радомир, от съществено значение е било тогавашното виждане на партийното и държавно ръководство, както и икономическия модел на страната по това време. Огромната разлика между тогавашното време –най-общо казано за икономиката, като планово планиране и сегашния вид –като пазарна такава, дават тези противоречиви оценки за значението и необходимоста от този Комбинат.
Ако до средата на 40-те години, стопанството в България е било основно замеделие, то през следващите 45-50 години наред с развитието на замеделие и животновъдство, и превръщането им в Аграрно- Промишлени Комплекси (АПК), огромен тласък получава и промишленоста. Този тласък е съвсем закономерен и продиктуван от тогавашните потребности на пазара. В частност това е т.н. тежка промишленост, която е най-изтоштителна както във финансови показатели за държавата, така и доста трудоемка. В общи линии, оценката от гледна точка на тогавашното време е много добра. От гледна точка на сегашно време, мисля, всичко казано за този Комбинат, няма да има ни най-малка обосновка.
Лошото при строителството на такива големи по площ обекти е унищожаването на плодородна земя, а тука става въпрос за най-плодородната почва. От друга страна изборът върху Радомир има и своята обосновка. Няма да се спираме на нея, само ще споменем близоста си до Металургичен Комбинат ''Ленин'' (Стомана) Перник и София, където има/ше друг подобен гигант. Общото между тях е разстоянието и наличието на железница. Така през 80-те линията София–Радомир е електрифицирана. Когато започва да работи Комбината, всъщност Завода –към края на 80-те става ясно, че ще трябва да минат още години за да бъде построен напълно, абривиатурата се сменя от СКТМ на ЗТМ –Завод за Тежко Машиностроене. Така ''Червена могила'' никога не заработва във вид, в който е предвидена първоначално.
В работата по строителството са включени голям на брой хора, както и Японски специалисти и работници. За град като Радомир е невъзможно да задоволи и настани толкова много хора. Тогава пускат и влак – ''Червена могила – Драгичево''. Който се движи първо на два часа (доколкото си спомням), на по-късен етап, преди окончателно да го спрат –сутрин и вечер.
Наред с автобусния транспорт в Радомир, е създаден и такъв в Завода. Първоначално този в Завода е недостатъчен и този на Автостопанство - Радомир е ангажиран към него. Така се получават затруднения в обслужването на междуселищните превози. Тук не можеме да не споменеме и ролята на Ботевградския Завод. На практика всичко е свързано. Така "Червена могила'' получава няколко броя Чавдар 11М4 и Б 13-20, като те в началото изпълняват или вътрешно заводски линии или – "Радомир -Червена могила", нещо като работническа и градска. Наред с влак, извозването на работещите от околностите населени места е ставало и с автобуси основно от Перник и Земен.
По-късно, когато някаква част от бъдещия Комбинат е построена, част от автобусите на Завода помагат не толкова в Радомир, колкото на Перник, и то в обслужването на линията ''Радомир - Перник'', която до тогава е обслужвана от ДАП -Перник. Само малко да се отклоня в Перник. Края на 80-те и началото на 90-те от тези окръжни градове и естествено, тези които аз познавам, ми се струва, че Перник е в най-тежко положение. Редовно пътническия транспорт страда от липсата на автобуси или тролейбуси. Разбира се, за това си има и причини, но близоста му до София оказва значение. Така по линията ''Перник–Радомир'' понякога се срещат и Икарус-280 от София.
Тази линия ''Перник-Радомир'' имаше номер, мисля беше 19. Тогава пускаха Икарус-280 основно.
Може би около 90-та и Автостопанството в Радомир започва да пуска автобуси за Перник. Съчленени автобуси по това време нямат, всичко е Чавдар-и.
Тези години започват всякакъв вид реорганизации и раформи.
Сегашното състояние на автобусният транспорт в Радомир и ''Червена могила'' не ми е известен! Само зная, че някаква част от Завода работи!
Някъде 70-те години е имало линия в града, която е спряна като такава. Автобусите за Перник тръгват от гарата или автогарата –не си спомням, как точно е било, но те са толкова далече една от друга. Така те спират на 3 или 4 спирки в Радомир, които могат да послужат за градски превоз, и в деиствителност интервала им на движение от около 30 минути изместват, като че ли нуждата от градски транспорт -към онзи момент!
Все пак съм живял малко в Радомир
