Днес следобяд написах това "нещо", след като се вдъхнових от неволите на китайските изделия със студа и зарядните станции. Този тип превозни средства имат своите поддръжници и противници, а моето стихотворение няма за цел да подкрепя едната или другата страна. Също така държа да отбележа, че по никакъв начин нямам идея с него да обиждам или принизявам който и да било. Искаше ми се да погледна на темата откъм нейната комична страна. Ако някой се е разсмял, докато чете, си е струвало да го напиша.
Заформи се отново черна драма,
в студа не важи електрическата тяга.
Понеже във Китай е тя родена,
трудно можеш я подкара със остена…
И ето вече от няколко дена,
ни едничък електричен бивол не простена.
Пусто му животно се инати,
във депото вече чуват се заплахи.
Ах, говедо жълто - синьо,
скоро задника си вдигай!
Тънката ти кожа да не дупча!
Толкова пари за тебе дадох,
а ти на пълни ясли ми се мръщиш!
И вместо него във каручкa,
впрегна кочияшът стара дизелова кучка.
Вярно, кашля и смърди ужасно,
но на път със нея, ти не си натясно.
Тегли здраво и със лай напред се втурва,
със сняг и лед по пътя весело хортува!
И пътниците вече са доволни,
в дома си няма да се връщат болни!