Малко актуална информация от UK. Там имаме ефективност срещу заразяване между 78% при най-младите до -53% (да, минус) при 60-годишните.
Важното е, че защитата от хоспитализация и смърт остава на добро ниво (~ 80%). Т.е. противниците на маските е добре да ги носят, дори и да са ваксинирани.
Ето и едни пресни наблюдения от проф. Костов, които намирам за доста балансирани:
1. Имаме среща със силно контагиозен вирус, който заразява повече, по всяко време и всеки сезон, по-лесно и по-тежко, с по-висока смъртност и по-дълги последствия от обичайните респираторни вируси, с които се срещаме.
2. Не, не е леко грипче, дори не е обичаен грип, а по-опасен, по-коварен и по-инвалидизиращ вирус.
Само глупакът повтаря два пъти една и съща глупост. Може да съм леко оглупял, но все още не съм напълно глупав. Мазохистите разкатаха майката на садистите, казваше Константин Павлов.
Опасно е да сме безкрайни мазохисти!
3. До този момент SARS-CoV-2 и неговите варианти вече убиха над 20 000 сънародници и годишната смъртност на българите за 2020 г. се покачи с 15.4% (16.7 хил.). Почти 700 000 американци са загубили живота си в битката с вируса, повече от зловещата грипна епидемия през 1918 г.
4. Противоепидемичните мерки по време на пандемията сведоха почти до нулеви нива заболеваемостта от грип, но не успяха да спрат коронавирусната пандемия, което само по себе си говори за инвазивния характер на SARS-CoV-2, който се оказа непредвидимо по-инфекциозен и по-вирулентен от грипа, умел бегач на дълги разстояния, артист в моноспектакъл с безброй персонажи, изкусен играч на рулетка, в която ние хвърляме заровете, а той обира печалбата.
5. Ваксините не оправдаха напълно оптимистичните ни очаквания, защото не са достатъчно ефективни, за достатъчно дълго време, за да осигурят колективен имунитет. Затова трябва да признаем с прискърбие, че наличните до момента ваксини не са единственото оръжие, което ще ни осигури победата. Тяхната ефективност срещу възможно инфектиране пада постепенно и сравнително бързо, като намалява значително след 5-6 месеца от края на ваксинационния цикъл. Запазва се приемлива ефективност срещу хоспитализация и смърт (между 80-90% в различните проучвания), но тя не е достатъчен аргумент за твърдението, че ваксините ще ни спасят от натрапника.
Остава ни надеждата в очакване на бленуваните пан-коронавирусни ваксини или лекарство.
6. Ваксинираните се заразяват и заразяват останалите, но с по-нисък интензитет, поради най-често по-оскъдната симптоматика при заразяване и по-ниския вирусен товар в горните дихателни пътища. Този извод има своите нюанси според времето на заразяване и принадлежността към някоя от рисковите групи, което не изключва и тежко протичане на болестта.
7. Боледувалите изглежда имат по-дълготраен имунитет от ваксинираните, но също се реинфектират (вероятно и заразяват), макар с много по-нисък индивидуален риск от неваксинирани и неболедували. Има и изключения, но те следват причинно-следствената връзка на изключенията, описани в точка 5.
8. Посочените данни налагат максимално бързо да се реши въпроса за усилваща трета доза и на двете групи - ваксинирани (по-рано) и преболедували (по-късно) - особено за възрастни над 65 години и рисковите групи с придружаващи болести, защото макар и наличен по-дълго от хуморалния имунитет (антитела), клетъчният имунитет не е вечен, при някои по-продължителен, при други по-кратък, защото допуска реинфекции и предвидимостта на тяхната тежест е невъзможна.
9. Поради късия срок на ваксинална ефективност, спазването на комплекса от противоепидемични мерки - лични и обществени - е задължително условие за намаляване на тежестта на епидемията и отслабване на индивидуалния и обществен удар. В противен случай, ваксините ще бъдат по-тежко компрометирани, защото не успяват да се справят сами.
10. Необходимо е обществото да разбере, че вирусът е по-инат от нас и можем да го елиминираме само с упорство и разум, със задължително ваксиниране на поне две обществени групи - учители и медици - които са водени от професионалната мисия да служат на обществото и да дават личен пример в ситуация на обществен риск.
Ваксинирането на работници от социалната сфера, обществения транспорт, хранителните вериги, държавни и обществени учреждения е силно препоръчително и трябва да се случи с упорити и обосновани послания.
11. Учениците са преносители на инфекция, въпреки твърденията на мастити медийни експерти, и са непосредствена опасност за своите родители и по-възрастни членове на семейството. Те трябва да спазват противоепидемичните лични мерки, да носят маски в общите коридори и пространства, още по-добре и в клас, да бъдат тествани два пъти седмично на входа и изхода на седмицата, а стаите да се проветряват, дезинфекцират и да имат ефективна климатична инсталация. Да не ползват асансьорите и да избягват групови събирания.
12. В контекста на писаното до тук, ваксинационните сертификати (паспорти) губят своето значение и са като скъсан самар върху елитен жребец, като сертификат на участник в маратон, който не е финиширал, като печат върху туристическа книжка, като свидетелство, че си видял сянката на вируса, но не и него. Не е достатъчно сигурно, че един ваксиниран, който не спазва противоепидемичните мерки е по-малко рисков за останалите, отколкото един неваксиниран, който се отнася отговорно към тях.
13. Справедливо е да признаем, че груповият имунитет е непостижим и този контекст вече е неубедителен в стратегията на ваксинационните кампании, особено при нашествието на проблемните варианти.
ФИНАЛНИ ПОСЛАНИЯ
1. Ваксините са необходимо условие в битката за овладяване на епидемията, но само в комплекс с останалите противоепидемични мерки.
2. Ваксинацията е силно препоръчителна за всички възрастни и за рисковите групи.
3. Напълно оправдано е ваксинационния процес да обхване в пълен обем медици и учители, в максимален обем работещите в сферата на услугите и държавната и общинска администрация.
4. Противоепидемичният контрол в училищата трябва да се засили и преведе в необходимия обем.
5. Ваксинационните сертификати и сертификати за преболедуване са излишни и създават само напрежение в обществото без да изпълняват функцията, която им е възложена.
6. В очакване на заветното лекарство и пан-коронавирусна ваксина, приложението на трета усилваща доза не търпи отлагане, ако искаме да опазим максимален брой потенциални приемници на вируса, с непредвидими инфекциозни последици.
