Не оправдавам никого в тази ситуация, но смятам, че си заслужава да бъде вметнато, че има места, на които нещата, за които трябва да се внимава са повече, отколкото позволяват способностите на повечето водачи. Например баща ми редовно се връща от работа с колата през „Христо Ботев“ в северна посока и след това завива по „Сливница“ към „Люлин“. Трамвайната спирка на „Пиротска“ я разпознава, защото на нея изведнъж паркиралите коли в дясната лента свършват и това привлича вниманието, а и е съвсем скоро след светофара на „Тодор Александров“, но спирката на „Сливница“ след продължителна права, по тъмно в пиков час, когато дясната лента е постоянно заета, а лявата обикновено свободна, там винаги забравя да даде предимство на пътниците и винаги му напомням, както направих и тази вечер. Кръстовището на „Вардар“ и „Стамболийски“ е един от няколкото примери за кръстовища, на които не очакваш левия завой да е с изчакване, още повече на трамваите, а специално осмиците там се движат много бавно след кривата към „Люлин“ и е много лесно да се объркаш. Винаги е много лесно да покажеш снимка след случката и да обвиниш шофьора в некадърност, но не всичко е толкова черно и бяло.
