А не е ли така? В мокро и хлъзгаво време дори 50 км/ч може да е опасна скорост. Да не говорим за всички безсмъртни по магистралите. Принципно е позволено да се движиш с 140 км/ч, но при лоши условия следва да се намали скоростта така че да се осигури безопасно спиране.
Така е и законът е съвсем правилен в този смисъл, но съдът си е създал навика да злоупотребява с тълкуването и да обвинява водачите в абсурдни ситуации като от примера със заспалия пияндурник в активната лента на магистралата. Много са подобните случаи и ако приемем, че какви са правилата накрая решават съдилищата, излиза, че 100% от водачите са груби нарушители и потенциални убийци, а движението по пътищата върви някак благодарение на това, че всички карат несъобразено, защото едва ли някой кара с 40 км/ч през нощта извън населено място, за да може да спре, ако види пред себе си туземец с мотопедче без светлини и номера насред нищото, движещ се по средата на платното (отново действителен случай, за който водачът е осъден). Едно е да отнесеш някой в града, летейки ниско по тясна улица, друго е да попаднеш на откровен самоубиец по магистралата.
П. П. При всички тези свои решения, съдилищата се позовават на едно тълкувателно решение на тогавашния Върховен съд от 1984 г, според което "предвидимо препятствие" (както е формулирано в чл. 20 от ЗДвП) е буквално всичко, което е на пътя преди да бъде видяно. Тогава обаче и автомобилите, и трафикът, и динамиката на живота са били много далеч от днешните и това решение практически не е вече актуално, но все още е валидно и се прилага.