Сега без да петендирам за изчерпателност нека да разгледаме накратко няколкото основно вида пътна маркировка:
1. Акрилни бои - така познатите ни на всички традиционни у нас бои. Те имат трайност до една година, а като се разреди непосредствено преди поставяне от работниците - и много по малко. Боите за този вид маркировка се произвежда предимно у нас - Колора АД гр. София, Оргахим Русе и др.
2. Шприц пластики (на други места се срещат като шпиц пластици). Биват студено и горещо положени пластики. Като горещите са и най-скъпите попринцип, но и най-трайни. При дебелина на маркировката от около 3 мм трайността и е 10 години. Съвременните машини за нанасяне на горещ пластик имат възможност да нанасят боята релефно, като за крайните ограничителни линнии на пътните платна разликата в релефа достига да няколко милиметра напречно на линията. Релефната маркировка се прави с цел за по-добро сцепление с гумите на автомобилите, което е близо до това на настилката, а за ограничителните линии да предупреждава при излизане на автомобила извън пътя (тъй като се получава вибрация в колата при настъпването им). Това е най-качествената технология за хоризонтална маркировка. Въпросните машини за полагане на горещи пластики обаче са много скъпи и в България такива няма.
Когато бях в Букурещ ми направи впечатление, че по-някой от техните централни булеварди е направена маркировка с горещ пластик. Ето и две филмчета, което направих в град Рамнику Вълча, на което се вижда полагане на въпросната маркировка, като асфалта се загрява предварително, за да може маркировката да влезе в по-добро сцепление с битума от асфалта!
http://vbox7.com/play:d2e7ee2dhttp://vbox7.com/play:e7377f3fВсъщност има едно място в София, където мисля че е използвана технологията горещ пластик - на летище София. Около втория терминал, както отвън така и вътре при стоянките и около ръкавите най вероятно е използвана внесена временно у нас машина за полагане на горещ пластик.
3.Студените шприц пластики са по-евтини и нас на някой места вече се използват. Маркировката от студен пластик (както и горещия) издържа без да се напуква както при високи, така и при ниски температури. След нанасяне се втвърдява за около 10 минути и трафика се задържа за кратко време.
Маркировката лесно се различава, тя е с много по-голяма плътност, грапава и е с много добро сцепление. Теоретично трайността на маркировката, при градски условия е около 3 години, а при извънградски - до 5 години.
Благун, това което си видял на АМ Струма нал-вероятно е от този тип.
4. Двукомпонентни бои - също са много здрави
В София преди около година се направиха няколко експериментални пешеходни пътеки тип зебра с така наречената маркировъчна лента "Стамарк". Аз се сещам за две такива - в Младост3 срещу Патиланци и на пазара в Люлин. Белите линии на зебрата контрастират на червеникав фон. Цената на този вид маркировка е 140 евро/м2, като технологията включва и предварително подгряване на асфалта за по-добра свръзка и уплътняване от валяк с гумен бандаж. Ефективността на този вид маркировка е около 4 години. Производител е швейцарска фирма "ЗМ".
След една година експлоатация пътеките по моя преценка са в добро състояние, но силно замърсени.
Всъщност наред с евтините и нетрайни материали пътната маркировка у нас страда и от друг проблем - замърсяването. То е в резултат на предлаганите на пазара по-меки летни гуми, както и масовата употреба на гуми с изтекъл срок на експлоатация /втора употреба. Това довежда до много по-интензивното отлагане на големи количества каучук. След дъжд обаче отложеният каучук се измива, а маркировката отново изпъква. Голямото количество прах по родните улици също оказва пагубно въздействие
