770 километра на северозапад (след северозападна България северозападната посока е малко по-добре развита), градът е Будапеща. Стрелките им са разнородни - немски (Hanning&Kahl, нашата на Журналист е на същия производител, старата на Македония също), както и чешки (Пражка строярна, всички "чешки" стрелки в София са на същия производител, задвижване и автоматика на Електролайн). Голяма част от тях пък се превключват не как да е, а... под тяга. Пантографите на трамваите може да са им отпред над първа талига, може да са в средата на 45 метрова мотриса, може и да са отзад. И о... работи! Само че... са си купили стрелки за интензивно редовно движение, а не маневрени стрелки за депо. И така, техните екипи вероятно са ходили да се обучават как се поддържат и настройват такива неща, и като са ходили са слушали. Ние не можем 5 прости стрелчици да научим да работят. А не ми се мисли какво щеше да е, ако тия стрелки бяха и с дистанционно управление на този площад. Вероятно всеки ден щеше да има вързани на възел по 3 трамвая едновременно един с друг...