Преди малко станах свидетел на нещо обезпокоително, което не можех да си обясня.
Пътувах с
ТМ6 от ж.к. Връбница към ж.к. Обеля. Трамваят се движеше със сравнително висока
и несъобразена скорост през полето (особено в момент на снеговалеж). Някъде към средата на дължината на полето се усети леко придърпване и видях много силна светлина, която идваше откъм пода на трамвая
. Светлината беше искрящо бяла и въпреки че салонът беше добре осветен, се видя, че светлината идваше отвътре и се прокрадна между уплътненията на капаците, които са на пода на трамвая. Беше леко стряскащо, защото изглеждаше, че нещо в трамвая даде "на късо".
Веднага след това се усети, че двигателите на трамвая вече не работят, ами се движим по инерция. Леко се стреснах да не би да останем без спирачки, защото нали значителна част от спирането се изпълнява от двигателите.
Наближавайки кривата преди кръстовището между ул. "Обелски път" и ул. "Дико Илиев", ватманката започна да намалява скоростта, но това се случваше по доста необичаен начин
. Започнаха да се усещат придърпвания, които бяха между умерени и силни
. Всяко придърпване беше съпроводено от искри (бяла светлина) идваща отвън, отгоре - откъм пантографа на трамвая. След всяко придърпване се чуваше някакъв писукаш звук, наподовящ рестартирането на някаква електроника.
Трамваят спря точно на спирката и вратите се отвориха. Очаквах, че ватманаката ще ни помоли да слезем, защото има авария. Но това не се случи.
Затвори вратите и изчака сигнал на светофара. Тук вече стана наистина неприятно.
Очевидно трамваят нямаше никаква тяга. Потеглянето беше много бавно и мъчително, но причината не беше хлъзгави релси, защото не се чуваше специфичния звук от боксуване. Просто трамваят потегли много бавно и не ускоряваше. Почти веднага след потгеляне започна стряскащата част
. Трамвят започна да се придвижва на тласъци и от колелата излизаше жълтеникава-оранжева светлина, която наподобяваше по-скоро пламък, отколкото късо съденинение. Всяко придърпване беше съпроводено от искри (бяла светлина) идващи отвън, отгоре - откъм пантографа на трамвая.
Представям се каква е била гледката отстрани...
Шофьорите на колите, които чакаха на светофара започнаха да присветват с фарове, за да сигнализират на ватманката, че нещо не е наред. Трамваят остана в кръстовището. Ватманаката нави дясната ръчка (доколкото знам, това е нещо като ръчна спирачка) и започна да натиска някакви неща в шкафа, който се намира отдясно на ватманското място. За момент изключи осветлението в салона. Доколкото знам, това е някакъв вид рестартиране на трамвая. В този момент салонът започна да се пълни с пушек
и се появи много неприятна миризма на изгоряло
. Чесно казано, не беше чак толкова плашещо, защото пушекът не беше много, но пък миризмата на изгоряло беше много остра и дразнеща. Видимо отвън трамваят пушеше повече - идваше откъм колелата. Други пътници се опитаха да кажат на ватманаката, че трамавят се пълни с пушек, но тя ги отхвърли грубо.
След около 10 секунди трамваят потегли и вече нямаше никакви светлини или придърпвания. Само където се движехме с малко по-ниска скорост от обичайното за същия участък, а пък нямаше коли или други пречки на пътя. Стигнахме на спирката до МС Обеля и всички пътници решихме да слезем (въпреки че някои хора нямаше да слизат на въпросната спирка по принцип - включително и аз бях от тези хора), защото смятахме, че трамваят е опасен. А пък ватманката не иска дори да ни отрази, като например да ни успокои и обясни какво точно се случва. Даже казахме на други хора, които искаха да се качат - да не го правят, защото трамваят видимо беше в аварийно състояние преди по-малко от минута. При слизането отвън се усети много силна миризма на изгоряло, въпреки че духаше и валеше сняг - отвън се усещаше изключително интензивно.
А пък откъм колетата все още излизаше слаб пушек.
Трамваят продължи празен и се отдалечи от спирката до МС Обеля със скорост по-ниска от обичайната за това трасе. Видимо нямаше придърпвания или светлинни ефекти. Продължих пеша до вкъщи и 7-8 минути по-късно, преди да се прибера, погледнах към обръщателното колело и там нямаше трамваи. Предположих, че ако трамваят беше сериозно аварирал, щеше да изчаква в колелото да го приберат. Очевидно не беше така и мотрисата беше потеглила за обратен курс. Инвентарният номер беше
708.
Имам няколко въпроса:
- Какво точно се случи? Имаше ли някаква опасност за пътниците - например токов удар, който да ни зашемети вътре (или дори по-лошо
)?
- Очевидно имаше някакво горене. Дори и за кратко нещо горя в този трамвай. Как така ватманката успя да задвижи трамвая нормално само с едно "рестартиране"? Изгорялата част "ей така" ли се оправи?
