Аз го отдавам на непознаване на района в годините в които аз го познавам, защото това ми е махалата в която живеех.
Значи църквата св. Спас, където аз съм кръщаван,съборена през 1970/1971 година заради грозната сграда на Булбанк е незначителна. За стария цирк вече знаем, магазина "Млад техник", който беше единствения в София където се продаваха липови дъски използвани в часовете по трудово обучение, сглобяеми пластмасови самолети, кораби, стъклени тръбички от различни размери за опити по физика, сглобяеми радиоапарати, спомням си за полската марка "Яцек", електрически влакчета,- още си пазя едно немско, и още сума ти полезни неща. На кръстовището с ул. Цар Самуил имаше магазин "Битова химия", където продаваха всички пластмасови изделия, дунапрен, маркучи, мушами и още много артикули. По надолу основното училище- тогава 76-то Любчо Баръмов, където учих три години. До него Арменския дом на културата. Отсреща по диагонал е 33 основно-тогава училище с име "Ернст Телман", закрито през 1967 година, и остана сегашното 32 СОУ "Климент Охридски". По надолу на кръстовището с ул. Опълченска на гърба на механотехникума, казвал се някога Сталин, а по мое време Атанас Романов беше мисля химически факултет.
Та всички тези неща хич не са маловажни. В сравнение с многото Софийски улици със същите габарити, Найчо Цанов изпъква.