Със сигурност нашите изисквания за точно спиране на станциите не са сред най-строгите в Европа или в света, така че не трябва да се преекспонира прекалено въпроса с това как влаковете едвам се събират. За машинистите явно това отдавна не е проблем. Аз откакто съм студент и минавам почти ежедневно през университета никога не съм видял първата или последната врата да остават зад оградата. Проблемът не е по отношение това, че влаковете трудно си спират точно, а по отношение на това, че с тази планировка се ограничава капацитета за развитие на метрото, а има и един допълнителен елемент на дискомфорт за пътниците, че при малките перони, в които влаковете заемат почти или цялата дължина на станцията, се получава струпване на тълпа по целия перон, докато при станциите с големи перони като „Сливница“ - „Опълченска“, „Сердика“ е отделен случай, след допълнителното ограждане на подхода за линия 2, пътниците имат предостатъчно място да се съберат без да се бутат в тълпата. Много сме далеч от китайците, че да не можем да решим проблема с прекаленото струпване на чакащи и претъпкване на пероните. Всъщност ние го създадохме с късите перони и омишленото дизбалансиране на цялостната транспортна схема, включваща наземния транспорт, което беше много глупав ход. Може би на някои хора им прави удоволствие да гледат претъпкани перони и тълпа, защото им създава усещане за постигнат успех.
