Това е редовна практика, качва се някоя пенсия веднага ме фиксира, доближава се "А, ама момченце ще станеш ли". Е, извинявайте 1во че винаги ставам КАТО ПРЕЦЕНЯ
Правилно!
Аз даже ги дразня като леко се надигам, за да се наместя на седалката
.
Ако видя, че е някой старец, който едвам да ходи, естествено - отстъпвам.Но да ме затискат едва ли не на седалката - НИКОГА.
Веднъж в Борово - автобуса полупразен, а една бабичка - "стани, за да сéднем".Първоначално аз я изгледах странно, после - "Добре де, я гледай колко празни седалки има..." - "Не, не, я искам тука", не знам, ама започнахме да се заяждаме, накрая ми омръзна и я нахраних...
Един шофьор ми разказваше, че една сутрин се возил в тм19 и трамвая празен, на първата седалка имало един младеж...
По едно време се качва един дядка и започва да ръчка младежа, та да става."Добре де, целия трамвай празен, а ти точно мене реши да ръчкаш".Дядката - "Седни някъде другаде, на тая седалка всяка сутрин седя...
"
Голямо нахалство.