Градски и жп транспорт в Румъния

[LG_]

Румъния пуска магистралата Черна вода - Констанца през 2011 г.

Строителство.инфо

Магистралата Черна вода - Констанца ще бъде готова до започване на сезона на отпуските през 2011 година, заяви днес румънският транспортен министър Раду Берчану, цитиран от агенция Аджерпрес.

Магистралата е с дължина 52 километра.

За отсечката Черна вода - Меджидия ще бъдат изразходвани около 180 милиона евро, от които 71% са финансирани от Европейската инвестиционна банка, а останалата част (от около 53 милиона евро) се заплаща от Румъния, обясни министърът.
"Водим разговори с Европейския съюз за получаване на 45 милиона евро от безвъзмездните фондове, отпускани на Румъния, за да покрием част от нашето участие в размер на 53 милиона евро", посочи Берчану.

Изграждането на отсечката от Меджидия до Констанца ще струва 168 милиона евро, като 71% от средствата идват от Европейската инвестиционна банка, уточнява БТА.

85 на сто от средствата, които трябва да плати Румъния, идват от ЕС. Така Букурещ остава да плати около 7 милиона евро, посочи транспортният министър.


------------------------------------------III--------------------------------------------

за пояснение това е част от А2 Букурещ-Констанца.
Иначе доста тънко иска да мине държавата, само със 7 млн. собствени средства???

[ivan krastev]

Съседната ни столица имат доста хубави трамваи , за разлика от нас :

[LG_]

След като мина доста врме от моя престой в румънския град Плоещ (дори ме е срам да кажа колко) редно е да се поправя и да направя малък обзор на градския транспотр в него. Както се казва - крайно време беше

И така да започнем с това, че Плоещ е с население около 230 000 души, или приблизително се равнява като големина на нашият Бургас. Би било пресилено да го наречем китен град, макар че си има своя специфичен чар, допълнен с типично румънската атмосфера на високи жилищни сгради изградени плътно от двете страни на булевардите и кабели от свякакъв калибър по уличните стълбове.

Поради географското си разположение и близоста на столицата Букурещ (на около 60км северно от нея), Плоещ в последните години се превърна в своеобразен промишлен и логистичен център. За илюстрация само ще вметна, че продаваните у нас маргарини Rama и праховете за пране Dero Surf са произведени в Плоещ.
Това дава тласък на местната икономика, което неименуемо се отразява и на Градския транспорт.

Компанията за градски транспорт се казва RATP. Но не означава познатото Régie Autonome des Transports Parisiens, ами подобнотo Regia Autonomă de Transport Ploieşti.
 
ГТ е сравнително добре развит. Kакто по отношение на разнообразието си - автобуси, тролейбуси и трамваи, така и по отношение на ефективността си - предпочитан е, защото като цяло е на едно прилично ниво.


АВТОБУСЕН ТРАНСПОРТ

В плоещ в движение има около 155-160 автобуса обслужващи общо 28 редовни линии и няколко ведомствени.

Логично, през годините на социализма автобусният транспорт се е представлявал изключително от източноевропейските марки, като естествено предимно се е наблягало на румънските ДАК и Рокар (два различни завода). Имало е и голямо количество Икаруси, както и по-малко Кароси.
Возилата са носили инвентарни номера започващи с 20**, 21** и 22**. Принципа е бил: идва нов автобус и той получава следващия свободен инвентарен номер. При което неможе да се каже, че до еди кой си номер са ДАК-ове, а после Икаруси или Кароси. Всичко е така да се каже омешано.
Разбира се от старите соц. автобуси и до днеска има в движение. Някой от Икарусите, по подобие на софийските са оборудвани допълнително с метанови бутилки на тавана и тържествено се разхождат по улиците с надписи "Екологичен автобус, финансиран по програма ФАР на Европейския съюз", или нещо подобно, досущ като нашите.

След промените или по-точно след 1997-98 г. автопаркът се развива и пристигат следните видове автобуси:

 - Isuzu,                  с инв. номера  3001 - 3020 общо 20 броя,
 - МАN  SL222          с инв. номера  3022 - 3036 общо 15 броя,
 - MAN  SL283 City    с инв. номера  3037 - 3041 общо   5 броя,
 - MAN  SL223          с инв. номера  3042 - 3071 общо  30 броя,
 и BMC Probus          с инв. номера  3072 - 3121 общо  50 броя.

И започваме със снимковия материал:

Тука една на стар Икарус 260 бутилчар и с цветенца - инв. номер 2126


Eто едно от исузу-тата:



тука е сниман в гръб последния от серията на МАН SL222 - 3036:


няколко MAN SL 223






И за да не удължаваме темата (или по-скоро мнението) последно само една снимка на малкия BMC Probus, които както се вижда и от регистрационната табела е още лизингов.



ОЧАКВАЙТЕ СКОРО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТРОЛЕЙБУСНИЯ И ТРАМВАЙНИЯ ТРАНСПОРТ

[LG_]

Както обещах, следва продължение...

ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ

В градът има три тролейбусни линии с малко странната номерация 44, 201 и 202. те се обслужват от общо 25 тролейбуса. Те са:

Rocar 312 E,                 с инв. номера 5201-5205, общо  5 броя
Renault Berliet ER 100R,  с инв. номера 5206-5210, общо  5 броя. Те са внесени настаро от град Сент Етиен, Франция през 1999 година.
Volvo FBW 91 GTS         с инв. номера 5211-5225, общо 15 броя. Те са докарани също стари, но доста по-скоро през 2005 от Женева.

Тези последните тъй като са съчленени са и общо взето са превозните средства с най-голям капацитет, които се срещат в Плоещ.

Снимковия материал:

това е Рокар, "родно" производство с инв. номер 5203


следват 5212 и 5213





и едно от рената



и малко тролейбусна инфраструктура, снимките са от www.transira.ro

[LG_]

ТРАМВАЕН ТРАНСПОРТ


Трамваите са с нормално междурелсие - 1435, което е еднин голям плюс особено при силно разбития железен път.

Подобно на тролейбусните и трамвайните линии са две на брой със странната номерация 101 и 102.

подвижният състав се представлява от трамваи Татра, внесени в периода 1996-2002 на старо от град Потсдам. Те са със следните инвентарни номера

070 - произв. 1977 - Tatra KT4D - внесен през 1996
071 - произв. 1979 - Tatra KT4D - внесен през 1996
072 - произв. 1980 - Tatra KT4D - внесен през 1996
073 - произв. 1980 - Tatra KT4D - внесен през 1996
074 - произв. 1981 - Tatra KT4D - внесен през 1996
075 - произв. 1981 - Tatra KT4D - внесен през 1996
076 - произв. 1981 - Tatra KT4D - внесен през 1996
077 - произв. 1981 - Tatra KT4D - внесен през 1996
078 - произв. 1982 - Tatra KT4D - внесен през 1996
079 - произв. 1983 - Tatra KT4D - внесен през 1996
085 - произв. 1981 - Tatra KT4D - внесен през 1998
086 - произв. 1981 - Tatra KT4D - бракуван
087 - произв. 1980 - Tatra KT4D   - внесен през 1998
088 - произв. 1981 - Tatra KT4D   - внесен през 1998
089 - произв. 1981 - Tatra KT4D   - внесен през 1998
090 - произв. 1981 - Tatra KT4D   - внесен през 1998
091 - произв. 1981 - Tatra KT4D   - внесен през 1998
092 - произв. 1982 - Tatra KT4D   - внесен през 1998
093 - произв. 1981 - Tatra KT4D   - внесен през 1999
094 - произв. 1981 - Tatra KT4D   - внесен през 1999
095 - произв. 1981 - Tatra KT4D   - внесен през 1999
096 - произв. 1981 - Tatra KT4D   - внесен през 1999
097 - произв. 1982 - Tatra KT4D   - внесен през 1999
098 - произв. 1982 - Tatra KT4D   - внесен през 1999
099 - произв. 1977 - Tatra KT4D   - внесен през 2002
100 - произв. 1985 - Tatra KT4DM - внесен през 2002
101 - произв. 1985 - Tatra KT4DM - внесен през 2002
102 - произв. 1985 - Tatra KT4DM - внесен през 2002
103 - произв. 1985 - Tatra KT4DM - внесен през 2002
104 - произв. 1985 - Tatra KT4DM - внесен през 2002
105 - произв. 1985 - Tatra KT4DM - внесен през 2002
106 - произв. 1985 - Tatra KT4DM - внесен през 2002

Освен татрите от Потсдам са докарали и няколко Дювага с инв. номера 080-084, които май са бракувани.

 Инвентарните номера от 001 до 069 са били заети със старите им трамваи. От тях един още е в движение това е модернизирания 051. Той е модел V3A-93M Faur, но не съм 100% сигурен, че всияки са били такива.

Ето снимковия материал:








Модернизираният 051


И няколко снимки от трамвайната инфраструктура:

[LG_]

Гледам че не съм успял да събудя кой знае какъв интерсес към този провинциален румънски град.
Я да видя с тези две снимки дали ще има повече успех 

Тези спирконавеси да са ви познати:



Електронна табела за изписване на линиите:



Държа да подчертая, че въпросната спирка не е в центъра.

[freepigeon]

Ами напротив,на мен ми беше много интересно,но какво мога да кажа-за съжаление имат по-развит транспорт от нас и по-добре поддържан....

П.С Аз също си загубих 2 часа преди един месец за тема,която никой не си направи труда да коментира....

[KRUPA]

Понякой път направо не му се коментира на човек, като прави сравнения, в случая между провинциален град в Румъния и столицата на България 

[tauri]

А темата си е интересна. Аз лично благодаря на LG. За който и да е град по света все е от полза.

[Sir Humphrey]

Моето мнение като неспециалист:

1. Превозните средства не ми харесват - струват ми се на по 40 г.
2. Спирките са страхотни, жалко, че и ние (БГ народ) като цяло не можем да търпим да е красиво около нас.

[remarque]

Попаднах на една презентация на Irisbus,  откъдето се вижда, че ASTRA CITELIS PS01T1 е с DC двигател 

Не съм очаквал нещо особено то румънците, но това ме изненада особено

[remarque]

Попаднах на още един интересен факт - по време на конкурса за 100 тролейбуса е имало две оферти - от Астра за 92 000 000 RON и Solaris за 121 000 000 RON, без ДДС.

Излиза, че цената на единичен ASTRA CITELIS PS01T1 е EUR 218 000, а на Trollino - EUR 286 000, без ДДС.

Явно е поевтинял Trollino 

[LG_]

Трябва да се отбележи и значителното подобряване на трамвайната инфраструктура през последните няколко години в румънската столица. Това  ми направи впечатление и вчера при преминаването ми от там. Релсите са изпънати по конец, а не беше така 2005

[conecto]

Отдавна не бях влизал в този раздел и малко късно ще се включа по темата.
За последните снимки - не само спирконавесът, ами отскоро и кошчетата за боклук са ни познати 
Като гледам останалите снимки се питам - нямат ли подземна инфраструктура, че навсякъде по стълбовете има снопове кабели. То вярно, че и София не е цъфнала в това отношение, но това там е повече от ужасно.

[greg]

..... нямат ли подземна инфраструктура, че навсякъде по стълбовете има снопове кабели. То вярно, че и София не е цъфнала в това отношение, но това там е повече от ужасно.

Май цяла Румъния е зле откъм подземна инфраструктура, специално за електричество и други кабели. Дори в Букурещ (лятото на 2006 г. го видях) кабелите висят отвсякъде - дебели, тънки, цели снопове, различни цветове.... дори до телефонните им кабини се спускат въздушно кабели.
У нас в общи линии външната електрическа инсталация е скрита - полва се подземна инфраструктура. Вярно, че в последните години прекалено много станаха външните кабели, но това са предимно за кабелни телевизии и за интернет.
Хубаво е, че все пак по нещо и то съществено сме пред румънците.

[conecto]

Да, а пък и нали забраниха на кабелни и интернет оператори да пускат кабели по и между сградите във въздуха. Не че по централните софийски улички все още няма цели фасади, опасани с кабели. На румънците поне тръбите за водата са им под земята 

[LG_]

... в Букурещ (лятото на 2006 г. го видях) кабелите висят отвсякъде - дебели, тънки, цели снопове, различни цветове.... дори до телефонните им кабини се спускат въздушно кабели.

eто една олицетворяваща горенаписаното снимка от Панорамио

[LG_]

Да посъживим малко забравената тема с малко видео от вчера - А2 Букурещ-Констанца: 

и снимка на А2 при възела за Фетещ, вижда се че пътните възли са осветени

[Repcho]

Доста по-напреднали от нас ми се виждат

[blagun]

вижда се че пътните възли са осветени

Пътните възли са осветени в Сърбия, Хърватия, Гърция. В Италия по правило има осветление около тол кабинките. Не съм сигурен, че осветлението около кръстовищата е много полезна екстра - една качествена хоризонтална маркировка и светещи табели вършат същата работа. В Сърбия осветлението ме кефи като се връщам, защото дава някакво разнообразие по дългия скучен път.