Тези дни успях няколко пъти да се повозя по обновеното трасе.
1. Като цяло е по-гладко от старото
2. Спирките изглеждат по-добре от преди
3. На външен вид трасето го докарва много добре, на пръв поглед
... но ...
4. Чудно ми е как чисто нови вагони по чисто ново трасе се клатят. Минах няколко пъти и клатенето е все на едни и същи места и не може да е просто от вятър или някаква друга външна причина
5. Разстоянията между пода на трамваите и спирките са значителни и са предпоставка за инциденти на невнимателни пътници
6. Спирките имат капацитет само за един 30-метров трамвай. Ами ако купим 40-метрови? .... не че някой се е засилил де...
И най-тъжното за накрая...
7. На Македония ватманката слезе да обръща стрелката с лост. На всички кръстовища трамваите чакат светофари. На кръстовището на Ботев единия трамвай спря посредата на кръстовището, за да блокира колите, така че другият да мине в обратната посока без да чака.
Питам: кому беше нужно да се прави всичката тази организация, да се спира една от най-натоварените трамвайни линии на София без да се повиши капацитет и без да се вкарат съвременни решения за управление на светофари и потоци движение, гарантиращи предимството на трамвая? Кой е писал такива поръчки, в които е допустимо да се прави ново трасе, но е недопустимо да се сложат дистанционно управлявани стрелки?
Резултатът за мен от цялата тази работа е, че имаме едно напудрено старо трасе. И не ми дреме, че релсите по Македония са зелени, след като цялото трасе е аналогово.