Author Topic: Новият подвижен състав, закупен по ПВУ  (Read 47919 times)

Offline AAA

  • Маниак
  • ******
  • Posts: 515
    • View Profile
Интересно сравнение, което ме накара да се разровя още.
Тези данни важат за отсечки в равното и при достигане на съответните скорости, които си посочил и това би важало в пълна сила за държави като Унгария, Дания и др. под. И въпреки това, кривата на смартрона никъде не пада под тази на шкодата.
Жалко, че няма графика за потреблението на енергия, но тя би била още по-безкомпромисна заради по-ефективното управление на двигателите при смартрона.




Както знаем обаче, релефът в България е доста разнообразен.
Долната графика показва превъзходството на смратроните пред шкодите при всички тежки влакове при потегляне или преодоляване на наклони. Там, където ще са нужни 2 шкоди, ще е достатъчен само един смартрон.



Цялата статия - тук
https://transportal.bg/novite-elektricheski-lokomotivi-na-bd/

« Last Edit: 15.03.2025, 13:03:21 by AAA »

Offline bdz43r

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6710
    • View Profile
    • http://bgrail.info/photos.php
    • Email
Тая статия я знам. Общо взето е съчинение по картинки с множество напълно грешни твърдения, а снимката с разреза на колоос ако не е моя, то съм снимал същата колоос... и тя нито е от такъв локомотив, нито е със същия вид силово предаване, но това не пречи на автора да съчинява по нея. Вероятно от възрастта е поизкуфял вече или няма достъп до по-подробна и достоверна информация.

Но аз противоречие не виждам - писал съм, че до 60 км/ч са приблизително еднакви и това е видно от графиката. Само че ограничението и за двата локомотива е по сцепление и зависи от точния метод за изчисляването му, а формули за смятане на сцепление с релсите има колкото железници има по света. В реална среда, действителното сцепление зависи от много неща, но не и от формулата, по която е смятана графиката и то е приблизително еднакво. Затова и смартроните редовно имат сериозни затруднения с влакове с тегло, близко до максималното в дългите стръмни участъци. Реалната крива на сцеплението при ниска скорост е по-полегата за шкодата и по-стръмна за смартрона, съдено по моите наблюдения. Освен това, тази графика за шкодата важи само при режим на пълно поле без да са отчетени четирите степени на отслабено поле, които дават допълнителна теглителна сила и мощност и отсечката на теглителната сила не е при 55 км/ч, а при 75 км/ч, а теглителната сила при максимална скорост не е 20, а 60 kN.

Информация за потребление на енергия има и тя е обективна - от електромерите за търговско мерене. Не е представителна извадка, защото включва по 3-4 случая с локомотив серия 44 и също толкова с локомотив Смартрон. Касае се за бърз влак София - Силенград, с едно и също тегло и еднакви спирания. В някои от дните шкодата е изхарчила дори по-малко от смартрона. Всичките отчети са с разход около 2200 kWh.

Не на последно място, авторът е пречертал и двете графики не много прецизно и те не са съвсем актуални. Теглителната сила при потегляне на версията Смартрон, доставена у нас, не е 300 kN, а 320 kN.
Но все пак го е направил достатъчно вярно, за да се види, че разликата в теглителните сили е най-голяма при висока скорост, т. е. с бързи влакове - на цитираната графика 7,5 пъти, а реално 2,5 пъти.

Теглителните норми за шкодите са изкуствено занижени. Технически и технологично имат по-големи възможности от официалните в момента и това е многократно тествано на практика.

И накрая, независимо от по-ниската теглителната сила, шкодата има КПД 85% при скорост 85 км/ч. Теоретичният максимум за локомотив е около 90%. Реален общ КПД съм измервал 75% по действителен разход на електроенергия и физическа работа по качване на товарен влак с определено брутно тегло на определна височина при 60 км/ч за 20-километров участък изцяло в наклон. Няма много повече, което да се изкопчи от какъвто и да е локомотив.

Естествено, че смартроните имат много предимства, но най-голяма е разликата именно с бързи влакове и високи скорости, а не с товарни, където могат да карат по-тежък влак и с по-висока скорост, но не и с по-малък разход на енергия. Затова и частните товарни превозвачи (освен един) не са се засилили да си купуват смартрони или вектрони в изобилие, понеже нямат много полза от тях, а един от превозвачите с най-голямо количество превози стабилно разчита именно на стари шкоди.
« Last Edit: 15.03.2025, 16:42:55 by bdz43r »

Offline KillKill

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1728
  • o_o
    • View Profile

Offline fafan

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 10146
    • View Profile
    • Email
https://podtepeto.com/bulgaria/ministerstvoto-na-transporta-kupuva-35-novi-elektricheski-vlaka/ Ако се забавят колко % е неустойката.

Ако се забавят ще трябва да си ги платим ние от държавния бюджет.

Offline KillKill

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1728
  • o_o
    • View Profile
От пресконференцията, стана ядно че може и да дойдат, може и да не дойдат в срок мотрисите, ако е рекъл БОГ, както каза господинът представител, който май си е румънец. И най-важното ще ги дадат и на частниците, Ивкони ще намажат стабилно парче от пая.

Offline fafan

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 10146
    • View Profile
    • Email
България е поискала да отпише проекти за 1 млрд. лв. от плана за възстановяване

България е поискала да бъдат отписани осем проекта от плана за възстановяване на обща стойност над 1 млрд. лв. Това става ясно от информация, публикувана от правителството.

Кабинетът на Росен Желязков съобщи в средата на април, че изтегля искането си за второ плащане и ще предложи ново преработване на плана, за да извади от него проекти, които няма да могат да бъдат завършени и разплатени до края на програмата за възстановяване от пандемията, по която се финансират проектите.

България има право да получи безвъзмездно от ЕС 11.1 млрд. лв. до края на 2026 г., ако проектите бъдат завършени до края на следващата година. От публикувана от правителството информация става ясно, че то е изпратило на Европейската комисия списък от осем проекта, които иска да извади от плана, тъй като те няма да могат да бъдат завършени навреме. Сред тях са проекти за производство на зелен водород, получаване на енергия от геотермални източници, бордови системи за локомотиви и канализационни и водопроводни системи в малки градове, както и подобряване на тел. 112.

Според правителството причините да не могат да бъдат изпълнени проектите са обжалвания на процедурите или липсата на каквото и да било действие по тях.

За три от проектите - водопроводи за малки населени места, за опазване на защитени зони по "Натура 2000" и за модернизация на Центъра за аерокосмически изследвания, правителството предлага да се финансират от еврофондовете вместо по плана, което означава, че частично ще бъдат платени с национални средства.

Проекти, предложени за изключване от плана за възстановяване:

    - Пилотни проекти за производство на зелен водород за 64.3 млн. лв.
    - Пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници за 343 млн. лв.
     -Интегриране на екосистемния подход и прилагане на природосъобразни решения при опазването на защитените зони от мрежата "Натура 2000" за 30.5 млн. лв.
    -Бордово оборудване за Европейската система за управление на влаковете за 63 млн. лв.
    -Програма за изграждане/доизграждане/реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, включително пречиствателни станции за агломерациите между 5000 и 10 хил. жители, за 300 млн. лв.
    -Пространствен мониторинг, контрол и управление чрез модернизиране на Центъра за аерокосмически наблюдения за 110.6 млн. лв.
    -Дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни, за 61.8 млн. лв.
    -Подобряване на Националната система за спешни комуникации на телефон 112 за 46.6 млн. лв.


Правителството изтъква, че причина за забавянето на проектите за "Натура 2000" и за водния цикъл са обжалвания, докато за останалите - че не са започнати, което прави невъзможно приключването им навреме.
Общата стойност на осемте проекта е 1 019 952 015 лв.

България има право да получи 5.69 млрд. евро срещу обещание да изпълни 50 проекта и 47 реформи. Досега са й изплатени 1.37 млрд. евро - през декември 2022 г.
По време на парламентарния контрол в петък вицепремиерът Томислав Дончев, който отговаря за изпълнението на плана, увери, че България "има шанс да използва всички средства по Националния план за възстановяване и устойчивост и да извърши необходимите реформи" за това."

https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/05/09/4779826_bulgariia_e_poiskala_da_otpishe_proekti_za_1_mlrd_lv/?ref=home_mainStory

Offline V.Peichev

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 10234
    • View Profile
Парите задължително трябва да отидат при правилните хора и фирми, иначе няма никаква нужда от тях.  :)

Offline CKD

  • --=БМ-РК=--
  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 7499
    • View Profile
Спасиха работните места на няколко десетки помощник-машиниста :)
Най-ценният ресурс на капитализма са тъпанарите

Offline Spas237

  • Запален по ГТ
  • *****
  • Posts: 232
    • View Profile
    • Email
Бордовите системи нямат общо с помощник машиниста, а с това да не се пускат два влака един срещу друг, да не е възможно да се надвижава позволената скорост и влакът да успява да спре навреме на гарата дори и машинистът да натисне спирачката твърде късно. Също така с бордова система би могло влаковете да се движат със 160 км/ч, а без нея е забранено... :rev:

Offline CKD

  • --=БМ-РК=--
  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 7499
    • View Profile
Благодаря искрено за лекцията. Всичко това е ново за мен. Дано има повече добри хора във форума да ги обясняват тези неща.
Най-ценният ресурс на капитализма са тъпанарите

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 17002
    • View Profile
    • Email
Бордовите системи нямат общо с помощник машиниста, а с това да не се пускат два влака един срещу друг, да не е възможно да се надвижава позволената скорост и влакът да успява да спре навреме на гарата дори и машинистът да натисне спирачката твърде късно. Също така с бордова система би могло влаковете да се движат със 160 км/ч, а без нея е забранено... :rev:
Доколкото разбирам от твоето описание, въпреки че системата се нарича бордова, тя има компоненти, свързани с автоматизацията на гарите. При това положение как се осъществява комуникацията между гарите и подвижния състав?

И във връзка с това - в Гърция функционира ли подобна система? Нали уж имаха готовност за 200 км/ч, а се случи жестока катастрофа именно поради два влака на един коловоз?Ѝ '
'
« Last Edit: 11.05.2025, 08:58:35 by blagun »

Offline CKD

  • --=БМ-РК=--
  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 7499
    • View Profile
Става дума за бордово оборудване ETCS. Пътно оборудване от Септември до Свиленград и в някои участъци между Пловдив и Бургас (би трябвало да) има, така че от страна на гарите казусът е решен.
Най-ценният ресурс на капитализма са тъпанарите

Offline bdz43r

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6710
    • View Profile
    • http://bgrail.info/photos.php
    • Email
От Пловдив до Бургас няма нищо вече, освен нефункционални остатъци - пасивни релокиращи бализи тук-там в някои междугария.
« Last Edit: 11.05.2025, 09:38:57 by bdz43r »

Online tauri

  • Превозвач
  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2294
    • View Profile
Освен спасените работни места на помощник машинистите, трябва да отблежим по голямата спасена орда от начлник гари, ръководители движение и стрелочници.
The Grand Tour

Offline bdz43r

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6710
    • View Profile
    • http://bgrail.info/photos.php
    • Email
Тях това няма да ги спаси по никакъкв начин.
Осигурителната техника вече се подменя, някои по-големи гари вече могат да управляват съседните по-малки, разработва се и диспечерският център, от който ще може да се управлява цялата линия и за новото пътно оборудване за ETCS има почти готов проект и оборудването се доставя.

Проваленият търг означава само, че за скорости над 130 км/ч или ако ИАЖА/НКЖИ решат да задължат всички да карат с ETCS по оборудваните участъци, ще трябва превозвачите да си платят бордовото оборудване от джоба, а то в някои случаи е по-скъпо от локомотивите.
« Last Edit: 11.05.2025, 16:42:01 by bdz43r »

Offline fafan

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 10146
    • View Profile
    • Email
Проваленият търг означава само, че за скорости над 130 км/ч или ако ИАЖА/НКЖИ решат да задължат всички да карат с ETCS по оборудваните участъци, ще трябва превозвачите да си платят бордовото оборудване от джоба, а то в някои случаи е по-скъпо от локомотивите.

Тогава парите по този търг не са ли твърде малко? Колко локомотива са искали да оборудват по него, с 63 милиона лева?

Offline bdz43r

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6710
    • View Profile
    • http://bgrail.info/photos.php
    • Email
89 тягови единици - локомотиви и ЕМВ.

Offline Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 16291
    • View Profile
    • Email
Мда, ИИ ще навлиза в железниците и ще решат проблема с липсата на персонал. Щом ИИ може да закара сам влака от София до Варна въпроса е колко е рентабилно. Ще минат десетки години да се избият толкова милиони, отколкото да плащат заплати на машинисти, началник влак, началник гара.

Работата по поддръжка обаче няма как да се замени от ИИ. ИИ може да закара влака до Варна ама не може да смени хартията в тоалетната или скъсана завеса в купето.
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline Ilian

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1747
    • View Profile
    • Laptop screens and laptop repairs
    • Email
Къде намеси ИИ?

Offline Spas237

  • Запален по ГТ
  • *****
  • Posts: 232
    • View Profile
    • Email
Доколкото разбирам от твоето описание, въпреки че системата се нарича бордова, тя има компоненти, свързани с автоматизацията на гарите. При това положение как се осъществява комуникацията между гарите и подвижния състав?

И във връзка с това - в Гърция функционира ли подобна система? Нали уж имаха готовност за 200 км/ч, а се случи жестока катастрофа именно поради два влака на един коловоз?Ѝ '
Да трябва да я има и в инфраструктурата и във влака. У нас я има между Септември и Свиленград, а Пловдив-Бургас също ще е готова до края на 2026-та, но без локомотивите да се оборудват, не може да се ползва.
В Гърция инцидента се случи няколко месеца преди да пуснат системата. След това обаче имаше и едно наводнение, което разруши доста инфраструктура и затова все още не работи. Май края на тази година ще я завършат.